Ако искаш да си починеш, ако искаш да забравиш за работата, ако искаш да се нагледаш на спокойствие, градска зеленинка, площаден сеир и непривлекателни жени – иди в Барселона. Само си вземи повечко пари за харчене, отколкото си си преценил и си вземи каталунски разговорник, защото с английския/немския работата трудно се случва Ето и визуализирано част от това, за което говоря
Това беше за тази година. Догодина – пак Но по-на север И дано е по-интересна формулата!
Впечатлен за пореден път от актьорското майсторство на другаря Д.Д. (хаха, не става дума за Драго Драганов ) съм готов да го присъединя към групата на Най-големите в неговата област. И така, групата вече изглежда по следния начин:
След няколко седмици нетърпеливо чакане (подобно на 16-годишна фенка) най-сетне мирясах след като преди два дни се появи. „Twilight Theater“. Четвъртият албум на финландците Poets Of The Fall.
Естествено първо беше качен в торентс.ру. Пиратският залив изостана този път с цяло денонощие Да живеят руснаците! А по българските торент и видео сайтове почнаха вече да се сипят преводи от die-hard фенове, които изключително много ме забавляват!
За пореден път се убеждавам че за предстоящ албум не трябва да се правят очаквания спрямо пилотния сингъл, пуснат месец предварително. „Dreaming Wide Awake“ силно напомня на „Lift“ от дебютния албум и в следствие на това очакванията бяха за нещо много подобно. Ама не можа да има Стилът в „Twilight Theater“ си е обичайният за финландците добре познат mainstream alternative поп-рок, но парчетата звучат по-различно от който и да е от трите предишни албума. Накратко сравнено – по-меланхоличен от „Signs Of Life“, по-акустичен дори от „Carnival Of Rust“ и много по-“разлигавен“ от „Revolution Roulette“. Лично за мен последният беше най-интересният и най-рокаджийският, който ме изуми с разнообразието в звученето си. И тъй като това не е ревю за медия, а просто писаници в личен блог, ще изведа на преден план субективното си мнение че „Revolution Roulette“ си остава най-добрият албум
Въпреки това новото издание по никакъв начин не ме разочарова. Вярно, искат ми се повече drive и синтезатори отколкото акустични китари и пиана, но тук има много красиви мелодии и хармонии със запазена марка Poets Of The Fall. Ето една от тях:
Like! Like! Like!
E, няма да иде в колата, но ще му таковам таковата от слушане!
P.S. От толкова чакане и интерес чак днес сядам да слушам новия (и май последния) на Scorpions, който също излезе тия дни
Из медицинската терминология: Мандибула – долна челюст – нечифтна кост. Състои се от тяло и два израстъка, наречени клонове. На латински език: mandibula.
Моите нечифтна кост, долна челюст, мандибула и всичко останало, което значи това, увиснаха. И си висяха доста време. Много етно. Много рок. Много прогресив рок. И това което най-много ме впечатли (понеже не очаквах) – много блус. Всичко това събрано в близо два часа и половина страхотно виртуозничене. Що е то? ВЛАТКО СТЕФАНОВСКИ ТРИО!
Доста отдавна съм фен на балканския етно рок пионер Влатко и неговите разнообразни проекти (Леб и сол, Balkan Horses Band и т.н.) и веднага след като видях новината за гостуването му унас си казах – там съм! Още повече като видях и името на клуба. Очаквах малко хора и стегната кратка програма. Но … нищо подобно. Sofia Live Club се напълни доста преди обявения начален час. И без особено закъснение се появиха – Джоле Максимовски, Дино Милосавлевич и Влатко Стефановски. Последният – верен на реномето си – шапката с козирка, коженото яке и размечтания алкохолишки поглед. От тук нататък ми е много трудно да опиша какво се случи. Беше толкова музикантско, толкова изпипано и професионално и толкова виртуозно …
Последният път когато се впечатлих толкова беше на концерта на Джон Лорд в Пловдив миналата година. Дори и на трибюта на Флойд, който гледах миналото лято, не чух толкова жестока clean китара. Изцяло custom модела с Fender ампа ме караха не да настръхна ми направо да припадна от изумление. Редуваха се сола и различни стилове. Ту неравноделни размери, типични за македонския район (ей, не бях чувал ганкино хоро с първо удължено, ама – те), ту прогресив рок в стил Toto и Satriani, ту блус, поднесен с целите сърце и душа на музикантите. Това е музика която се свири преди всичко с много усет и душевност. В това трио те изобилстваха. Сетът беше много добре подбран и подреден – нито да натежи, нито да стигне. Редуваха се бързи и бавни парчета, преплитаха се стилове, въртяха се соло след соло. Абе … голям музикант, страхотен професионалист. Loord, have mercy!
Не мога още веднъж да не спомена безупречния звук в Sofia Live Club. Най-жестокото озвучение в софийски клуб, определено! Чисто, пълно, динамично и съвсем премерено като сила и eq. Препоръчвам го на всеки ценител.
… това пък заглавие как го пльоснах. Обикновено слагам заглавия на песни, които имат нещо общо с това което драскам … ама в случая май никакъв вятър не чакам. В момента е безветрие … нито попътен, нито насрещен вятър. Тихо и спокойно море.
Да бе … море. Ще ми се. Зима, студ, сняг. А аз не обичам. Обичам лято и море. Обичам да ме будят чайки. Обичам да не мисля за училище. Обичам да свиря. Обичам да пуша, да пия и да ям хаха
Между другото очертава се много динамичен февруари. Доста театър, доста live-ове по клубовете, организация на пътуването до Барселона през пролетта и … изпити некви
Айде малко по същество. Мина поредното участие с бандата. Доста очаквано и знаково, понеже се случи след дълга сценична пауза, запълнена със студийни записи и репетиции с нов барабанист (Дидак, липсваш ми, брат! ) Е, не бих казал че се получи особено добре, но пък публиката беше страхотна. Ето и малко снимки от събитието (този път без видео – не искате да виждате/слушате видео )
След малко повече от две седмици (и по-точно 18.02.2010) – пак участие в Thin Red Line (зад Mall Of Sofia), пак с пичовете от Sheky And The Bloodrain. Тедо, брат, не знам как ще се довлечеш чак до там, ма заповядай все пак Нямам идея как звучи там live-а, дано и отпред и отзад е добър, обещаваме по-добър performace (за тези които все пак ще се осмелят да повторят/потретят/по…. смелостта да ни гледат отново )!
В края на годината или в началото на следващата всеки си прави разни равносметки на събития – какво е искал да направи и е направил, какво е искал и не е направил, колко хубава или колко кофти е била изминалата година, колко ракия е изпил, колко още е можело да изпие и т.н. Все неща, които и аз съм правил преди, ама сега ми се струват пълни безсмислици. Сякаш като си каже Първанов речта и пуснат дунавското хоро и целият живот започва отначало … или ако годината е била лоша, лошото ще чака да стане 01.01 за да си замине
В този ред на мисли аз подходих нетрадиционно и си направих класация на … музиката, която съм слушал през 2009. Т.е. нищо не съм правил, извадих си от ласт.фм статистиката за последните 12 месеца … наистина ми беше доста любопитно какво ще видя.
Резултатите от гледна точка на класирането не ме изненадват ни най-малко … изненадват ме ниските стойности … ужасно много Theater съм слушал и нещото да е отчело само 143 парчета … вярно че статистиката работи само вкъщи, а аз май повече в офиса слушам, но все пак …
Личи си и каква силна следа в съзнанието ми остави саундтракът към филма „Zavet“ на Кустурица. И ако ласт.фм работеше в колата ми на път за Унгария, щеше да е фаворит с далеч повече слушания от Dream Theater
Nightingale, Hammerfall, Poets Of The Fall, Sonata Arctica … няма какво да ги коментираме. Винаги съм бил фен на скандинавския пауър и ще остана такъв Впечатление ми прави 5-тото място на Силует … които започвам да слушам едва от септември нататък … сериозна работата, нали
Няма смисъл да се опитваме да съживим отдавна изгнилото? Няма смисъл да се продължаваме да се изумяваме на парадоксите и абсурдите? Няма смисъл да се опитваме да разберем какво се таи в главите на българския елит? Няма смисъл да вярваме в бъдещето на българския футбол? Няма смисъл да говорим против поп-фолка?
Обяснението на причината за всички тези въпроси дава г-н Сиромахов в новата си книга. Казвам обяснението, не отговора, защото той (отговорът) се крие в самите тях. Всъщност какво да се крие – той ти изважда очите още преди да разгърнеш книгата. Или ако трябва да съм честен, изваждат ти очите най-напред циците на корицата и чак след това заглавието. Както казва самият автор – в книгата са съчетани двете най-ценни и важни за него неща в живота – литературата и циците.
Отдавна не бях отварял книга, която да не е „сериозна“ и … абе то било забавно. Риториката и чувството за тънка (и често не толкова тънка) ирония на този човек ме изумява. От изявите му в „Шоуто на Слави“ вече имах изградено мнение, но материалите му надминаха очакванията ми. Едва ли има персона от така наречения български хайлайф, която да не е спомената (или поне загатната) и съответно заслужено нахранена. Много обществени, научни и социални явления като например езотериката, професията PR, чалгата, футболът, фейсбук и т.н. придобиват нови измерения в очите на иначе позитивно подхождащия към тях автор, който от първо лице разказва за сблъсъка си с тях.
От всичко това читателят разбира интересни факти свързани с хората, които са „известни с това че са известни“ като например какво ядат VIP-овете, в какво се изразява заговорът срещу българския хайлайф, какво се случва в сезонът на лауреатите и как се прави PR на пендели (б.а. „пендел“ не е това което си мислите, наистина!). Освен това получаваме ценни съвети за това как да станем звезда без да правим нищо, как да спасим българското кино, как да станем автори на списание или как да развием туризма. Но едни от най-забавните материали представляват кратки синтезирани статии от рода на „13 БГ простотии“, „Как чалгата предвиди световната криза“, „Кратък курс за бъдещи депутати“ или пък есеистично-интерпретативните съчинения „Поезия и мъка в българската поп музика“ и „Философско-естетически аспекти на българския поп-фолк“.
Е … след като човек се запознае с всички авторови възгледи, отразени в книгата (което при мен стана точно на два пъти по 2 часа), не му остава нищо друго освен горчиво, но все пак с усмивка и оптимизъм, да въздъхне – Няма смисъл.
От един кош време ми се въртят разни пиано-идейки в главата и все не остава време, да го … То не че сега много имам, ма седнах да посвиря преди да ми е изчезнало вдъхновението И от тази бърза работа резултатът се вижда … ама айде, няма сам да си критикувам собствените творения. Всъщност за първото парче (Late Goodbye) имах ноти и стана прилично. Другото малко на импровизация Държа да отбележа че парчетата не са авторски – едното е на Poets Of The Fall, а другото – на Силует. Личното творчество се изразява в самите интерпретации
Late Goodbye и Running ще откриете по музикалните магазини, продуцентските къщи и iTunes и Amazon
Иначе само сега, ексклузивно – в секция Music и във flash player-а вдясно
Защо ли напоследък толкова много ми се свири и слуша, а толкова малко ми се учи? Най-вероятно защото свикнах с едното и отвикнах с другото Най-сетне имаме вече собствена репетиционна, облицована, обзаведена, нагласена … само време и мерак да има. Последното изобилства. Но другото за съжаление не. Искахме да свирим на живо до края на годината … но май няма да се получи. Голяма работа
Покрай музикалното обзавеждане на репетиционната най-сетне направих това, което отдавна се канех – да си взема по-истинско озвучение за вкъщи. До сега все го отлагах за сметка на по-приоритетни неща, но сега, поради нужда на репетиционната от голямата ми „бурия“, нямах избор. Отказах се от евтина 5.1 система и въобще не съжалявам. 60 вата RMS от 2 колони и amp is much better.
Ииии … едно страхотно парче, представено със супер промоция и с един … абе клипа няма значение Винаги съм се възхищавал на толкова въздействащи песни с иначе толкова простичка хармония. Евала на аранжора!
Ето и визуализирано част от това, за което говоря 
И дано е по-интересна формулата!
) съм готов да го присъединя към групата на Най-големите в неговата област. И така, групата вече изглежда по следния начин:
