Keep Rocking®

Няма смисъл да се опитваме да съживим отдавна изгнилото?
Няма смисъл да се продължаваме да се изумяваме на парадоксите и абсурдите?
Няма смисъл да се опитваме да разберем какво се таи в главите на българския елит?
Няма смисъл да вярваме в бъдещето на българския футбол?
Няма смисъл да говорим против поп-фолка?

Обяснението на причината за всички тези въпроси дава г-н Сиромахов в новата си книга. Казвам обяснението, не отговора, защото той (отговорът) се крие в самите тях. Всъщност какво да се крие – той ти изважда очите още преди да разгърнеш книгата. Или ако трябва да съм честен, изваждат ти очите най-напред циците на корицата и чак след това заглавието. Както казва самият автор – в книгата са съчетани двете най-ценни и важни за него неща в живота – литературата и циците.

Отдавна не бях отварял книга, която да не е „сериозна“ и … абе то било забавно. Риториката и чувството за тънка (и често не толкова тънка) ирония на този човек ме изумява. От изявите му в „Шоуто на Слави“ вече имах изградено мнение, но материалите му надминаха очакванията ми. Едва ли има персона от така наречения български хайлайф, която да не е спомената (или поне загатната) и съответно заслужено нахранена. Много обществени, научни и социални явления като например езотериката, професията PR, чалгата, футболът, фейсбук и т.н. придобиват нови измерения в очите на иначе позитивно подхождащия към тях автор, който от първо лице разказва за сблъсъка си с тях.

От всичко това читателят разбира интересни факти свързани с хората, които са „известни с това че са известни“ като например какво ядат VIP-овете, в какво се изразява заговорът срещу българския хайлайф, какво се случва в сезонът на лауреатите и как се прави PR на пендели (б.а. „пендел“ не е това което си мислите, наистина!). Освен това получаваме ценни съвети за това как да станем звезда без да правим нищо, как да спасим българското кино, как да станем автори на списание или как да развием туризма. Но едни от най-забавните материали представляват кратки синтезирани статии от рода на „13 БГ простотии“, „Как чалгата предвиди световната криза“, „Кратък курс за бъдещи депутати“ или пък есеистично-интерпретативните съчинения „Поезия и мъка в българската поп музика“ и „Философско-естетически аспекти на българския поп-фолк“.

Е … след като човек се запознае с всички авторови възгледи, отразени в книгата (което при мен стана точно на два пъти по 2 часа), не му остава нищо друго освен горчиво, но все пак с усмивка и оптимизъм, да въздъхне – Няма смисъл.