Keep Rocking®

През 2009 светът на Формула 1 загуби две много сериозни имена. Всъщност „загуби“ не е точната дума, те със сигурност остават написани със златни букви в историята на отборите си и на световния шампионат като цяло, но се оттеглиха. Оттеглиха се по нелеп с оглед на кариерата и успехите им начин. И се питам защо?

Отговорът на това „защо“ е твърде комплексен и надали някога бих разбрал изцяло мотивите за действията на тези хора. Но не е ли жалко една бляскава близо 30-годишна кариера да завърши със скандал и спекулации? Всъщност не една, две … а може би и доста повече. Аз го намирам за жалко. Защото въпреки огромния комерсиализъм и многообразието от интереси свързани с най-бързия моторен спорт на планетата, основното е борбата между пилотите и отборите.

Рон Денис

Кариерата му като шеф на Макларън започва в началото на 80-те и много бързо успява да извади отбора си от средата на решетката до челото и като привлича в него австрийската звезда Ники Лауда. Оттук нататък следва около 10-годишната хегемония на Макларън с много безапелационно спечелени титли при пилоти и конструктори. Освен Ники Лауда, в отбора на Денис карат имена като Ален Прост, Айртон Сена, Кеке Розберг, Герхард Бергер и Мика Хакинен. Ще спомена само сезон ’88, в който 15 от 16 състезания са спечелени именно от тогавашните съотборници и ожесточени врагове на пистата и извън нея – Прост и Сена (конкуренцията между които е дотолкова голяма, че когато Прост подписва през 1993 с Williams, в договора си настоява за специална клауза, гласяща че при никакви обстоятелства съотборникът му няма да бъде Айртон Сена … смяятай ). Денис е бивш шеф и откривател на настоящия световен шампион Люис Хамилтън. Какво повече може да иска един мениджър?

Та да се върнем на думата си … как си отиде Денис. През 2007, след разиграл се скандал, привлякъл огромен обществен интерес, отборът на Макларън бива успешно обвинен за участие в кражба на конфиденциална техническа информация от Ферари, което довежда до дисквалифициране от надпреварата за настоящия сезон и глоба $100 милиона. Наистина колосална афера, белязала целия сезон и уронила престижа на целия тим и на тогавашните пилоти в него (световните шампиони от Формула 1 и GP2 Алонсо и Хамилтън). Не след дълго (в началото на сезон 2009) се заформи друг скандал свързан с лъжесвидетелстване относно състезателен инцидент на Хамилтън, също асоцииран в основата си с името на Денис. След приключване на сагата Рон Денис се оттегля от шефския пост, а година и половина по-късно изцяло участието си в тима. Какъв край …

Флавио Бриаторе

Дебютира във Формула 1 като мениджър в тима на Бенетон през 1988. Именно италианецът е „откривателя“ на Михаел Шумахер, станал шампион за сезони ’94 и ’95 с Бенетон. В неговият отбор (след 2000 под името „Рено“) карат и актуалните претенденти за титлата Дженсън Бътън и Марк Уебър, както и доста други пилоти от настоящия сезон. Най-големите си успехи Бриаторе печели с Алонсо, когото изпуска за един сезон като пилот в полза на Макларън, но след това отново успява да го привлече в Рено въпреки липсата на реални изгледи да може да му предложи кола, с която да се бори за титлата. Ще спра до тук със суперлативите за неостаряващия плейбой на Формула 1 понеже не тая особени симпатии към него (даже бих казал никакви), но въпреки това не мога да не призная уменията и успехите му.

И пак да се върна на началната си мисъл … как си отиде Бриаторе от Формула 1. След доказано обвинение, че е участвал в заговор за нагласяне на изхода от надпреварата в Сингапур през 2008, той напуска поста си за да омилостиви ФИА преди предстоящото произнасяне на наказанието за отбора. В тази ситуация това е най-логичното което може да направи, въпреки че все пак се опитва да стърчи срещу вятъра и да съди семейство Пикет (потърпевшите от аферата) за уронване на престиж. И все пак … какъв край …

… А как ли ще приключи Рос Браун ?