Да започнем със онази приказка за звездопада. Една история, превърнала се в реалност за няколко дни и раздухана от коя ли не онлайн, печатна, кабелна, ефирна, национална, местна, селска, градска, столична и провинциална медия. Родното черноморие почти станало дом на холивудски звезди. Брех, другарке! Аз мислех че е такъв само за застаряващи рок легенди, но най-вероятно алеята между Несебър и Сл. Бряг е по-привлекателна от Sunset blvd и за актьорите, само дето ние не сме разбрали още. Крайната цел на автора на цялата тази постановка обаче е постигната – събитието му е рекламирано, а всички медии – крайно дискредитирани заради един глупав слух който те самите превърнаха в сензация просто защото са мързеливи и манипулативни.

А какво се случва вчера … купувам си шоколад от бензиностанцията до офиса и кротко чакам на опашката на касата. Междувременно зяпам настрани и погледът ми се спира на вестниците встрани. „Абу Даби строи писта за Формула 1 в България“ (чело на някой вестник – не помня кой беше, ама не беше жълт). А?! Гледам активно този спорт от повече от десет години и следя всичко с интерес, ма такова нещо не бях чувал, поне не и сериозно. Огледах се за поясняващи подзаглавие и надзаглавие, каквито е направо закон да има за чело, ама нямаше! Не ми се четяха дребни букви, пък и ми дойде реда, но като се върнах в офиса веднага тръгнах да чета какво се случва. Естествено по чуждите медии, свързани с Ф1, нямаше такова нещо. Погледнах в ClubS1 (според мен най-доброто родно онлайн и хартиено издание за този спорт), но и там не беше съобщено за подобна „новина“. В sportal.bg обаче бяха побързали да разкажат за това как шейхът на Абу Даби бил говорил с икономическия министър по повод желанията си да инвестира в мултифункционално трасе в близост до София. Хубавото беше че тези от спортала бяха споменали поне част от нещата които трябва да се случат за да бъде реализируема подобна идея и се бяха въздържали от особени глупости.

Върнах се малко назад във времето, когато Румен Петков обясняваше за писта край Плевен и търчеше (уж) подир Бърни Екълстоун в Германия миналата година да се среща с него, а какво точно се случи, не стана много ясно. Говореше се за предварителен договор, ама потвърждение отсреща – йок. До тук с истината (или част от нея). После обаче какво се изля … нямало да е Плевен, ами около Варна. След това стана София. Ааа, не били компютри, ми били компоти. И не ги изнасяли ами ги внасяли …

Така, пистата обиколи Мизия, стигна до морето и после отиде в столицата. След географските локации, колебания имаше в имената на инвеститорите. Ясно обаче беше че всички имаха интерес. Какви ли не имена не чух и прочетох. Кулминацията беше в това че Бърни даже бил дошъл да огледа терена. Ама не дойде дори такъв Бърни по модела на кралицата в „Мисия Лондон“ Боже, дали си има представа човекът какво се случва тук? Предлагам на тези с Джони Деп да вземат някой двойник на Михаел Шумахер (че е по-популярен от Бърни) и да го снимат на някоя поляна северно от София. Всички медии ще избухнат, сигурен съм!

А каква част от актуалната история с шейха е истина, още не е съвсем ясно. Ясни са за сега две неща. Едното е че този не е шейх. Ама тъй звучи по-яко като за чело на вестник без да има нужда от под- и надзаглавие Другото е че писта за Формула 1 в България няма да има никога. Дори и да приемем че има кой да даде парите за построяването на нещото, нещата далеч не приключват с това. Мащабите, които изисква подобно събитие откъм посетители, инфраструктура и въобще интерес, са непосилни за Булгаристан. Та пазар като Щатите се оказа недостатъчен за Формула 1 и спряха състезанията там, за какво си говорим? Всъщност хайде, нека оставим Щатите, за тях това е скучен спорт, ясно е че не гледат Формула 1 и английски футбол. А Турция? Защо трибуните на последните три състезания са полупразни? Може би защото всички от региона, които имат някакъв интерес към Формула 1, вече отидоха по веднъж и с това интересът се изчерпа. Но цените на билетите в Турция са двойно по-ниски от най-евтиното състезание измежду останалите европейски страни! И пак трибуните са празни. Ами Белгия? Едно от най-легендарните трасета в Европа и въобще в света (най-хубавото, на което съм бил) също има проблеми от финансов характер и е голяма вероятността състезанията там да се провеждат веднъж на две години. Обаче българската утопия е че Доброславци ще стане центъра на вселената и ще смаже Истанбул, Спа, Маникур и всички останали европейски селца с неясно бъдеще …  Къде отиваш ти, може би?

…

05.09.2010 Update:
Вече стана ясна истината около „шейха“. Хората наистина имали известен интерес, макар и съвсем в ранен стадий, да направят нещо. Но покрай всички тези глупости … макар и араби – със съвсем различна култура от европейската, те са бизнесмени … и подобно на японците, думи като подкуп, корупция, рекет и т.н. за тях са мръсни. Защото от комерсиална гледна точка те са много по-европейци от нас. Даже се почнаха ебавките към федерацията по мотоспорт, съвсем очаквано Някакъв пич им прати писмо от името на арабските „шейхове“ (от aol.com) пълно с граматични грешки че имали интерес. Аз ако бях на мястото на Румен Петков, вече да съм си подал оставката. Няма такава чикия, честно! Евала, брат!

Всичко започна всъщност малко преди това, когато в продължение на цялото ми половинчасово гостуване при баба ми вървеше СКАТ с някакво безумно предаване където превзета лелка и един чичка с моряшка тениска и шапка пееха стари градски песни. Но оставяме СКАТ настрана, така или иначе на всеки е ясно що за телевизия е.

Това, на което в началото попаднах, бе някакво кулинарно предаване по M-SAT, в което показваха манджи които на практика никога не бих си сготвил. Сигурно тази е станала много вкусна, но от къде по дяволите да намеря ронливо маслено тесто … или нигела за поръсване (каквото и да значи това). Очевидно трябваше да намеря нещо друго което да гледам … и попаднах на някакво риалити по ProBG. Показваха как са дали по 10 000 лв. на две семейства и ги карат да пазаруват, след което сравняват кой колко пари е похарчил и който е похарчил по-малко задържа покупките за себе си. Егати америкън забавленийцето (всъщност май е немско ма така изглежда). В случая вместо да се забавлявам обаче видях сеира на българина, поставен пред реалната възможност да си купи нещо без пари с изкушението да се полакоми и да остане с празни ръце. Е няма такова шоу … а до преди пет-шест години серийните риалитита се ограничаваха само до „Стани богат“. Какви ли не глупости вече не снимат и ги показват по телевизиите! Най-интересното за основния таргет зрители на това предаване сигурно е бил моментът когато мъжът и жената се скараха заради тези пари … колко вълнуващо! Писна ми от социални експерименти с комерсиална медийна цел!

Така … после какво беше … а, да – някакъв документален филм по TV7 където разказваха за папараци как печелели стотици хиляди от една единствена снимка на Бритни Спиърс как си реше косата или как храни кучето си … е какво ме интересува по дяволите! Идеята на документалния филм е да ти разкаже за нещо интересно което иначе би разбрал само с целенасочено четене … а тези неща са ясни на всеки … И айде пак цък на дистанционното. Всеизвестен е фактът че мъжът го интересува не какво дават по телевизията, а какво друго дават по телевизията. Ама наистина адски ме натоварваха всички тези предавания. Неделя е ден за почивка … защо трябва да дават такива неща? Лошото обаче бе че по другите канали предлагаха Димитър Цонев и игрални филми … а до публицистичните предавания имаше време и се върнах пак на този с папараците …

Събудих се от гласа на Краси Москов. Това шоу с него и онзи чук Ники Тодоров вече май е по-забавно. Имаше свежи лафчета, поразсъних се. Да, ама Баса се обади – ще ходим да пием бира. Stand by! Край!

А, да. Лошото е че все още умирам за сън. След последния уикенд все не намирам кога да се наспя като хората. Но тази сутрин беше най-трудната, определено. Хубавото обаче беше че след снощната разходка из висините южно от София хартиса едно кенче бира за което бях забравил и което изключително много ме зарадва сутринта.

Другото което ме зарадва – Елена Розберг пусна новичък сингъл на любимите ми (май само на мен ) Blackmore’s Night – JOURNEYMAN. Е … Ричи е побъркан отдавна, жена му и нея май я хапе щъркела, но какво пък, кефи ме това което правят.

Странното е че не съм човек който принципно се радва толкова на дребните нещица в ежедневието. Обаче когато ми е зле или ми се спи (или пък, още повече, и двете) кафето е толкова ароматно, бирата е толкова приятно горчива, слънцето е толкова хубаво, а петъкът – свещен! Thank God It’s Friday!

Снимки няма. Никой не искаше да си пусне чашата за да снима!

… т.е. Обичам да пуша, да пия и да ям!

Посетих и едно супер готино ново за мен място – пиано бар Joker’s Club. Страхотни музиканти и невероятни лешпери (във всеки смисъл на думата ). Който иска да го потърси – ето адреса:

Уф … Умирам за сън!

Излъгах! Нищо подобно.

Но се замислих какво бих направил с този „брандиран в синьо човешки ужас“ (както се изрази една приятелка) ако можех да го променя. На същия този въпрос един колега отговори – „веднага го забърсвам“. Е, аз не бих бил толкова краен – все още, за добро или за лошо, съм далеч от позициите на хейтърите, които смятат Фейсбук като едно социално интернет безумие. Сещам се например за прословутия материал на Иво Сиромахов „Как влязох във Фейсбук“ в който от един по-различен ъгъл бяха разгледани някои факти и „свойства“ които иначе не биха направили впечатление. Е, аз лично игнорирам всичко което не ми харесва и се възползвам само от това, което ми, но въпреки това определено силно ще го модифицирам ако ми падне в ръчичките.

Ето и накратко планът за бързата Фейсбук инвазия:

1) Махат се всички настоящи коментари на статуси, видеота и т.н. и се деактивира функцията за коментиране. Ако си постнал някакъв текст, звук, видео или връзка, то е защото просто си решил че искаш да го споделиш и е безсмислено някакви други хора, още по-малко близки такива, да си изразяват мнението на обществено достояние. Някой приятел поства че му е скучно. Еми хубаво, ама ако имам отношение към това – по-скоро ще му се обадя да пием бира вместо да напиша някоя безсмислица от рода на „кофти!“ или „ми и на мен!“ . Изобщо – кому е нужно да му коментират настроенията в реалния живот за да иска това да се прави и във виртуалния …

2) Маха се бутонът „Like“. Причината – подобна на описаното в 1). Това си е един вид коментар. Хубавото е че тук вместо да се пише нещо само се цъка и се спестява един ненужен набор от думи. Но смисълът е също толкова никакъв.

3) Ограничават се качването на снимки до само профилни такива. Има десетки популярни онлайн платформи за качване на албуми, защо трябва да правим клюкарника пълен и да качваме снимки на когото ни падне, след което веднага да уведомим всичките му приятели чрез тага. Той ако иска, ще покаже. Качваш снимки в Picasa, даваш линка лично на когото искаш, а ако толкова държиш го постваш и толкова. Всичката тази публичност въобще на снимки, статуси, интереси и т.н. осквернява личността – прави някои лични неща достояние за прекалено много хора. И лошото е че това се случва без твой контрол. Може въобще да нямаш фейсбук, но всичките ти приятели на сутринта да знаят и (по-лошото) да видят как си танцувал на масата снощи.

4) Махат се всички безумни игрички с късметчета, пращане на усмивки, целувки, мечета, кучета, коне и т.н. По-идиотско нещо което да ти пълни екрана няма, честно. Това с каузите добре че май вече го няма, че и то беше …

5) Махат се всички notification-и от игри като Farmville, Mafia Wars и т.н. Не е толкова лошо наличието на най-различни приложения закачени към Фейсбук, но аз лично се изприщвам да виждам всеки ден кой до кое ниво стигнал или колко овес му трябва за добитъка.

6) Ограничават се броят на статуси за едно денонощие до максимум 3. Дразнещо и безсмислено е да четеш постоянно от един човек „Станах … още ми се спи“, „Пих кафе“, „Аках“, „Ядох цаца … ще се изповръщам“. Който иска да си има дневник – продават се в книжарницата – ароматизирани и с катинарче.

7) Махат се фен страниците. Ако си фен на някоя група – иди на концерт, купи си тениска … далеч по-нормални начини да изразиш привързаността си. Друг е въпросът с групите и събитията – от там може да има файда. Но фен страниците ги забърсвам веднага.

Най-общо казано – бих превърнал Фейсбук в нещо много близо до Twitter. Просто другата американска измишльотина с единствената си функционалност да пишеш статуси с ограничен брой символи представлява може би 3/4 от максимума който е нужен за една т. нар. социална мрежа. Просто има достатъчно платформи за снимки, блогове, петиции и всичко останало, което можеш да намериш накуп във Фейсбук с единствената цел да стане един голям масов клюкарник.

А всъщност … дали идеята за цялостно забърсване е чак толкова лоша …

Това всъщност са и първите записи с последната свирка която имам от вече четири месеца. Още откакто я взех ми се въртят в главата идеи да си драсна мои неща, ма все не остава време. Ама … soon. Soon come!

Njoy!

И въпреки може би леко суховатия поглед над тази традиция ще кажа че изживяването е страхотно. Изгревът над морето, гласът на Джон Лоутън, който го съпровожда, засмяните хора, огньовете по плажа – неща които могат да ти се случат само веднъж в годината и които се помнят поне до следващата

P.S. И като прибавим лайва на Силует към цялата картинка … става съвсем завършена

Aerosmith … както днес без да исках нарекох „ученическата си страст“ направо ме размазаха от кеф. Очаквах да ми хареса много, но концертът надмина очакванията ми. Виждах и чувах супер, сетът беше страхотен, сценичното поведение също … страхотна група за лайв, дори и да не си им фен. Наистина ме накараха да усещам как ме блъска влака на Livin’ On The Edge или как се хвърлям от моста на Cryin’   А на толкова години да си пееш всички парчета (вкл. и Dream On) в оригиналната тоналност си е голямо постижение. Стегнат и разнообразен сет, почти всички яки парчета, маймунджулъци по сцената … абе страхотен performace. А и най-хубавото беше че цялото това нещо беше свързано с поредно варненско гости. Колко ми е готино там, честно! Дали заради Илия, дали заради морето, дали заради атмосферата и спомените или заради всичко взето заедно, не знам, но нещо много ме тегли натам.

Още не бях се върнал към реалността изцяло след това което ми се случи в Букурещ и дойде страхотната изненада … пак във Варна. СИЛУЕТ! Свириха точно в хотела в който бяхме с Илия … ужасно много се развълнувах от това което се случи като осмокласник на първа среща. Послушах ги половин-един час и после разменихме няколко думи с девойките. Ужасно щастливо за мен съвпадение беше.

Само няколко дни след това се случи Sonisphere, за който дори си бях пуснал отпуска. Тук няма да описвам какво точно се случи – всеки или е бил, или са му разказали Бях приятно и неочаквано очарован от звученето и представянето на Alice In Chains и Anthrax, изкефих се супер много на Megadeth въпреки дъжда, а за Metallica и Rammstein няма какво да говорим – просто смазаха, а съм ужасно разочарован от Manowar. От група с подобна слава и популярност не съм виждал такова л**но сътворено на сцена пред толкова хора като каквото бих определил иначе достойния жест с Heaven And Hell. Просто си зададох въпроса какво, по дяволите, правят тези тук?

Но да оставим вкусът от хубавите преживявания да отлежава и да се насочим към новите такива. Следва July Morning след няколко дни, няколко клубни участия с бандата из София и страната и едно много неясно но със сигурност готино лято.

Една подобна асоциация си направих снощи след като изгледах промоцията на новия албум на Слави Трифонов „Македония“. Естествено първото нещо, което ме впечатли, бяха отчасти променените аранжименти, типичния пълен изпипан Ку-ку бенд-ски звук и емоцията на иначе не блестящия с вокални качества фронтмен. И през цялото време докато се наслаждавах на балканските парчета в 7/8 (къде македонски, къде чисто български) се чудех каква, аджеба, е идеята на този албум. От близо 10 години концепцията на шоуто непрекъснато се променя, но винаги патриотичните отенъци в сценариите и творчеството на екипа личат и Слави през година-две ни напомня за шовинизма си. Но как пък сега се е решил да прави „Македония“? Дали няма някаква нова позиция по отдавна наболелия и изтъркан от коментари и конфликти македонски въпрос? Или просто иска да направи нещо ново? Ама то не е ново, май точно две бяха новите парчета, останалото е презапис/ремастер на старите от Vox Populi насам. И честно казано в „Кой уши байряка“ например освен ритъма аз не намирам нищо македонско, най-вече заради историческия епос за който разказва парчето. А още повече в модернизирания прав такт на „Лудо младо“. Пък и, както вече казах, отдавна сме свикнали да гледаме Мечо как се бие в гърдите и вика „Булгар булгар!“

Дойде края на промоцията и загадката се разбули. Зад цялата работа стои хранителния производител „Белла България” и това е маркетинг на македонска наденица „Леки“. Ебаси! Албумът е спонсориран от тях и се продава с наденицата. Звучи парадоксално, нали? Преди 6 години Слави продаваше диска си с бира, айде – по-как да е. Ама с наденица … няма лошо де – капитализъм, маркетинг – хубаво, ама някак – как би изглеждала обобщена ситуацията в едно изречение – „Шоумен номер 1 на България продава песните си в месарницата с наденици“ … „ем то арно бе Танасе!“ Успех на новия проект!

Случи се нещо което малцина от феновете на българската прогресив рок музика са очаквали до преди година. А всъщност то има ли такава? Да говорим за съвременен прогресив рок в 21. век въобще е смешно тъй като стилът отдавна е отстъпил своето място на alternative и metal теченията в същата насока и групи като Toto, Yes и Pink Floyd нямат свои съвременни еквиваленти. И в това разбира се няма нищо лошо – panta rei. Обаче такава в България все още съществува и това доказват живите легенди ФСБ. Да, те са такива. Колкото и години да минават, каквото и да говорят хората, въпреки че дължат голяма част от популярността си на факта че са „ЦСКА“-то на българския рок в соц времето, впечатляващите музиканти си остават такива винаги. А това, за което започнах да говоря в началото, е фактът че се появи нов техен албум. Албум около който съвсем доволно малко се спекулираше, говореше и тръбеше. Ей така тихо и без излишен шум чичковците се събраха и си записаха парчетата, и също така без кой знае колко гръм и фойерверки го подариха на света – нещо което други техни връстници (например Кирил Маричков или М.Щ. едва ли някога биха сторили).

Издържан, много професионално записан, смесен и мастериран, както винаги разнообразни синтезатори и рак модули – стилът е на 100% същия. Не липсва нито един от обичайните прийоми познати ни от старото творчество на славния квинтет (за съжаление вече трио) – компресираните вокали, изобилието от ретро синтове, изключително богатата хармония и не на последно място стилът на текстовете – отдавна съм казал че Даниела Кузманова заслужава да и се вдигне паметник приживе! Прави впечатление че въпреки това звукът е изключително модерен и не личи „носталгия по миналото“. Парчетата звучат толкова близо до тези от преди 20 години, но се усещат свежите идеи и заряда който носят вече поостарелите Румен, Константин и Иван.

Ударното начало с „Параграф“ ми даде надежда че ми предстои да чуя страшно заредени и агресивни парчета. Самото то е адски надъхващо, а бриджа и солото след него са ми любимата ми част – напомнят адски много на тези във „Вълче време“. Абе типична ФСБ песен.

„Типична ФСБ песен“ – точно това си повтарям докато слушам и следващите парчета, които за мое малко разочарование не са толкова „напомпани“ като откриващото. Но една прилична част от тях са такива които вече след 5-6 преслушвания си тананикам, което е доста прилично постижение за албум след десетилетия мълчание. Песните са изпипани, подбрани и от всяко лъха изключителен професионализъм и музикантски усет. Е, не крия че ми се щеше да има повече бързи песни … но пак е добре като вземем предвид тенденцията на рокаджиите минаващи 50-те да окачат електрическите китари на стената, да оставят дистърите да прашасват и да се отдадат на акустичния пенсионерски звук

Въпреки цялостното си очарование от творбата няма да пропусна да спомена и разочарованието си от начина по който албумът се поднася. Нямам предвид самия pr – той си е съвсем приличен (пресконференции, участия в телевизионни блокове, промоция в SLC, билборди и много издържан дизайн на сайта), а фактът че нещото се пуска абсолютно безплатно и безвъзмездно. Всъщност „разочарование“ не е точната дума, а по-скоро … съжаление. Изключително жалко е музиканти от такъв ранг, които бих нарекъл живи легенди (поне спрямо българските мащаби) да пускат толкова качествена и стойностна творба за свободен даунлоуд – един нескрит протест срещу отношението на държавата като цяло спрямо културата и изражение на грандоманщината която всъщност всеки от тях малко или много изпитва. Темата особено напоследък доста се раздуха, но ще спестя обширен блогохейтърски коментар, защото бих изписал твърде много с твърде малка полза, предпочитам да мисля за позитивните страни на цялото нещо

За първи път.
Без въпроси, защо така,
кой, кога, как
и дали пак…
За първи път.