Впечатлен за пореден път от актьорското майсторство на другаря Д.Д. (хаха, не става дума за Драго Драганов 
) съм готов да го присъединя към групата на Най-големите в неговата област. И така, групата вече изглежда по следния начин:
Най-големият в театъра:
Деян Донков
Най-голямата в театъра:
Бойка Велкова
Най-голямата в музиката:
Силвия Кацарова
Най-големият в музиката:
… всички знаем кой 
Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.
Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.
Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.
По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.
Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”
Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.
Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”….
Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.
Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака… А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?… Докосни звездите, но не забравяй, че си човек…” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?
Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.
Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?
С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай…
Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо – че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.
Ускорен курс по ресоциализация за системни администратори, ПЪРВО НИВО
Ден 1, понеделник:
Детоксикация, медицинска манипулация за редуциране нивата на кофеин, таурин, алкохол, никотин
Връщане към корените, хипнотичен сеанс с цел реактивиране на основните човешки потребности от вода, храна, сън и секс
Ден 2, вторник: Елементарни грижи за тялото и външния вид
Хей ръчички, интерактивни игри в банята с гребен и самобръсначка
Хранене с вилица и нож, практически упражнения
Мръсно и чисто, кратък курс по ориентация и практикум с леля Мария
Ден 3, сряда: Общуване с хора
Един велик ум пред компютъра, симулация на разговор с Айнщайн като юзър с цел преодоляване на нагласата, че хората са глупави по природа
Системният администратор като частен случай на синдром на Маугли, научно обяснение за липсата на елементарно разбиране между сисадмина и обикновените хора
Не се шегувай, изкореняване на всякакви импулси за проява на сисадминско чувство за хумор чрез подаване на слаб ток
Ден 4, четвъртък: Общуване с жени
99 неща, които никога не се правят в присъствието на жена, документален филм за един ден от живота на системен администратор
Да, не, може би, основни умения за разкодиране на езика на жената
Ден 5, петък: Елементарни социални умения
Ядене, пиене или трите неща, за които живеем, музикотерапия със звездите на Пайнер
Петък вечер – традиции и добри практики, лекция от tillate.com
Посещение на бар, практическо упражнение
Ден 6 и 7, събота и неделя: 48 часа без компютър / интернет
Престой в терапевтична комуна. Преодоляване на абстиненцията с дзен будистки подход чрез овладяване на мантрите: Животът е система за администриране, Администрирането е агресия, Най-добре да изпия един чай
Дай боже всекиму такъв изпит:
… на нас най-много! 
Тази сутрин попаднах на доста интересна логическа задачка, известна под името „Логическата задача на Айнщайн“. Малко главоблъсканица с елементи на разсъждение, предположения и изключване. Всъщност май няма много разсъждение де
Условия:
1. Има пет къщи, всяка с различен цвят.
2. Във всяка къща живее по един човек от различна националност.
3. Всеки от тях предпочита определено питие, пуши определен вид цигари и гледа домашно животно.
4. Никой от петимата не пие същото питие, не пуши същите цигари и не гледа същото животно като някой друг.
Указания:
5. Англичанинът живее в червената къща.
6. Шведът гледа куче.
7. Датчанинът пие чай.
8. Зелената къща е отляво на бялата.
9. Норвежецът живее в първата къща.
10. Собственикът на зелената къща пие кафе.
11. Човекът, който пуши Pall Mall, гледа птичка.
12. Мъжът в средната къща пие мляко.
13. Собственикът на жълтата къща пуши Dunhill.
14. Пушачът на Marlboro живее до този, който гледа котка.
15. Мъжът, който гледа кон, живее до този, който пуши Dunhill.
16. Пушачът на Winfield с удоволствие пие бира.
17. Норвежецът живее до синята къща.
18. Немецът пуши Rothmans.
19. Пушачът на Marlboro има съсед, който пие вода.
Въпрос: Кой гледа рибката?“
Good luck!
10 причини един клавирист да мрази инструмента си:
1. Никой не разбира как свириш. За много малко хора от групата е ясно че освен водещата мелодия с едната ръка, често имаш и басова такава с другата. Отговора – „дайте ми време да го понауча, за 5 минути не става качествено“ – обикновено бива посрещнат: „всичко е трудно!!!“
2. Мъкнеш най-тежкия и обемен инструмент по репетиционни. Ако си много добре оборудван с 2 свирки – без кола не става => по скъпо.
3. Твоят инструмент обикновено е най скъпия от групата. С „евтин“ клавир никой не те взима.
4. Направи „нещо“ по блендата. Никой не се интересува от възможностите на инструмента ти. При едно „не може“ или си некадърен или си беден и нямаш право да свириш в такава група.
5. При импровизация китаристите имат навика на въпроса „от къде го почвате това“ да ти показват акорда който са хванали … е благодаря много …
6. За разлика от китаристите не можеш да мърдаш и да имаш някакво сценично поведение, и за разлика от барабанистите не можеш да правиш каквито и да било трикове.
7. След участие, барабаниста хвърля палки, китаристите перца … а ти просто си тръгваш.
8. Дори да се прочуе групата в която свириш, никой няма да знае кой си.
9. Като почнеш да говориш за ладове, хармония и силни и слаби времена, всички те гледат като теле.
10. Ти винаги си expendable. Една група винаги може да свири нещо и без клавирист.
Така е, мамка му, никой не разбира какво правиш, все си мислят че може и без теб. Ама … как да не си обичам свирката! Особено докато има такива гении:
Share
Сценарий за развитието на Европейския съюз
2007 г. – България и Румъния са приети в ЕС.
2012 г. – Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2015 г. – Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2017 г. – За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.
2019 г. – Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022 г. – Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред „езиците на администрацията“. Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.
2025 г. – Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.
2026 г. – Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027 г. – Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028 г. – През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
… EU! Пази се! Балканите идат Your time will come!
Share
Продължаваме с фолк-интерпретациите на рок-класики от миналия век. Подобно на ансамбъла, който беше представен няколко поста надолу, тези тетевенски анимационери ни размазват с инструментална версия на … да чуем:
Най-големите! Тетевен! 30 хиляди! … Ричи да ходи да им носи вода! Другите, които се мъчим да свирим Пърпъл, направо да се чувстваме в Б-група:
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Share
