Keep Rocking®

През последната седмица „симпатията“ ми към българските медии драстично нарастна. Всъщност както може би доста от приятелите ми знаят – телевизия почти не гледам. Сядането ми пред телевизора (в моя случай vlc player) се ограничава в рамките на 1-2 забавни предавания, Формула 1 и чат-пат мачове от Шампионска лига. До едно време гледах и новини, обаче от месеци насам в емисиите се говори ОСНОВНО за Бойко и ми омръзва. Омръзва ми както да го гледам, така и пречупената действителност с която заливат народа. Но за това в някой друг пост Това с което силно ме впечатлиха онлайн изданията с техните верижно прихванати, украсени и до безкрайност правдоподобни за масата разкази.

Да започнем със онази приказка за звездопада. Една история, превърнала се в реалност за няколко дни и раздухана от коя ли не онлайн, печатна, кабелна, ефирна, национална, местна, селска, градска, столична и провинциална медия. Родното черноморие почти станало дом на холивудски звезди. Брех, другарке! Аз мислех че е такъв само за застаряващи рок легенди, но най-вероятно алеята между Несебър и Сл. Бряг е по-привлекателна от Sunset blvd и за актьорите, само дето ние не сме разбрали още. Крайната цел на автора на цялата тази постановка обаче е постигната – събитието му е рекламирано, а всички медии – крайно дискредитирани заради един глупав слух който те самите превърнаха в сензация просто защото са мързеливи и манипулативни.

А какво се случва вчера … купувам си шоколад от бензиностанцията до офиса и кротко чакам на опашката на касата. Междувременно зяпам настрани и погледът ми се спира на вестниците встрани. „Абу Даби строи писта за Формула 1 в България“ (чело на някой вестник – не помня кой беше, ама не беше жълт). А?! Гледам активно този спорт от повече от десет години и следя всичко с интерес, ма такова нещо не бях чувал, поне не и сериозно. Огледах се за поясняващи подзаглавие и надзаглавие, каквито е направо закон да има за чело, ама нямаше! Не ми се четяха дребни букви, пък и ми дойде реда, но като се върнах в офиса веднага тръгнах да чета какво се случва. Естествено по чуждите медии, свързани с Ф1, нямаше такова нещо. Погледнах в ClubS1 (според мен най-доброто родно онлайн и хартиено издание за този спорт), но и там не беше съобщено за подобна „новина“. В sportal.bg обаче бяха побързали да разкажат за това как шейхът на Абу Даби бил говорил с икономическия министър по повод желанията си да инвестира в мултифункционално трасе в близост до София. Хубавото беше че тези от спортала бяха споменали поне част от нещата които трябва да се случат за да бъде реализируема подобна идея и се бяха въздържали от особени глупости.

Върнах се малко назад във времето, когато Румен Петков обясняваше за писта край Плевен и търчеше (уж) подир Бърни Екълстоун в Германия миналата година да се среща с него, а какво точно се случи, не стана много ясно. Говореше се за предварителен договор, ама потвърждение отсреща – йок. До тук с истината (или част от нея). После обаче какво се изля … нямало да е Плевен, ами около Варна. След това стана София. Ааа, не били компютри, ми били компоти. И не ги изнасяли ами ги внасяли …

Така, пистата обиколи Мизия, стигна до морето и после отиде в столицата. След географските локации, колебания имаше в имената на инвеститорите. Ясно обаче беше че всички имаха интерес. Какви ли не имена не чух и прочетох. Кулминацията беше в това че Бърни даже бил дошъл да огледа терена. Ама не дойде дори такъв Бърни по модела на кралицата в „Мисия Лондон“ Боже, дали си има представа човекът какво се случва тук? Предлагам на тези с Джони Деп да вземат някой двойник на Михаел Шумахер (че е по-популярен от Бърни) и да го снимат на някоя поляна северно от София. Всички медии ще избухнат, сигурен съм!

А каква част от актуалната история с шейха е истина, още не е съвсем ясно. Ясни са за сега две неща. Едното е че този не е шейх. Ама тъй звучи по-яко като за чело на вестник без да има нужда от под- и надзаглавие Другото е че писта за Формула 1 в България няма да има никога. Дори и да приемем че има кой да даде парите за построяването на нещото, нещата далеч не приключват с това. Мащабите, които изисква подобно събитие откъм посетители, инфраструктура и въобще интерес, са непосилни за Булгаристан. Та пазар като Щатите се оказа недостатъчен за Формула 1 и спряха състезанията там, за какво си говорим? Всъщност хайде, нека оставим Щатите, за тях това е скучен спорт, ясно е че не гледат Формула 1 и английски футбол. А Турция? Защо трибуните на последните три състезания са полупразни? Може би защото всички от региона, които имат някакъв интерес към Формула 1, вече отидоха по веднъж и с това интересът се изчерпа. Но цените на билетите в Турция са двойно по-ниски от най-евтиното състезание измежду останалите европейски страни! И пак трибуните са празни. Ами Белгия? Едно от най-легендарните трасета в Европа и въобще в света (най-хубавото, на което съм бил) също има проблеми от финансов характер и е голяма вероятността състезанията там да се провеждат веднъж на две години. Обаче българската утопия е че Доброславци ще стане центъра на вселената и ще смаже Истанбул, Спа, Маникур и всички останали европейски селца с неясно бъдеще …  Къде отиваш ти, може би?

…

05.09.2010 Update:
Вече стана ясна истината около „шейха“. Хората наистина имали известен интерес, макар и съвсем в ранен стадий, да направят нещо. Но покрай всички тези глупости … макар и араби – със съвсем различна култура от европейската, те са бизнесмени … и подобно на японците, думи като подкуп, корупция, рекет и т.н. за тях са мръсни. Защото от комерсиална гледна точка те са много по-европейци от нас. Даже се почнаха ебавките към федерацията по мотоспорт, съвсем очаквано Някакъв пич им прати писмо от името на арабските „шейхове“ (от aol.com) пълно с граматични грешки че имали интерес. Аз ако бях на мястото на Румен Петков, вече да съм си подал оставката. Няма такава чикия, честно! Евала, брат!

Снощи сънувах че получавам админски достъп до сървърите на фейсбук и базите.

Излъгах! Нищо подобно.

Но се замислих какво бих направил с този „брандиран в синьо човешки ужас“ (както се изрази една приятелка) ако можех да го променя. На същия този въпрос един колега отговори – „веднага го забърсвам“. Е, аз не бих бил толкова краен – все още, за добро или за лошо, съм далеч от позициите на хейтърите, които смятат Фейсбук като едно социално интернет безумие. Сещам се например за прословутия материал на Иво Сиромахов „Как влязох във Фейсбук“ в който от един по-различен ъгъл бяха разгледани някои факти и „свойства“ които иначе не биха направили впечатление. Е, аз лично игнорирам всичко което не ми харесва и се възползвам само от това, което ми, но въпреки това определено силно ще го модифицирам ако ми падне в ръчичките.

Ето и накратко планът за бързата Фейсбук инвазия:

1) Махат се всички настоящи коментари на статуси, видеота и т.н. и се деактивира функцията за коментиране. Ако си постнал някакъв текст, звук, видео или връзка, то е защото просто си решил че искаш да го споделиш и е безсмислено някакви други хора, още по-малко близки такива, да си изразяват мнението на обществено достояние. Някой приятел поства че му е скучно. Еми хубаво, ама ако имам отношение към това – по-скоро ще му се обадя да пием бира вместо да напиша някоя безсмислица от рода на „кофти!“ или „ми и на мен!“ . Изобщо – кому е нужно да му коментират настроенията в реалния живот за да иска това да се прави и във виртуалния …

2) Маха се бутонът „Like“. Причината – подобна на описаното в 1). Това си е един вид коментар. Хубавото е че тук вместо да се пише нещо само се цъка и се спестява един ненужен набор от думи. Но смисълът е също толкова никакъв.

3) Ограничават се качването на снимки до само профилни такива. Има десетки популярни онлайн платформи за качване на албуми, защо трябва да правим клюкарника пълен и да качваме снимки на когото ни падне, след което веднага да уведомим всичките му приятели чрез тага. Той ако иска, ще покаже. Качваш снимки в Picasa, даваш линка лично на когото искаш, а ако толкова държиш го постваш и толкова. Всичката тази публичност въобще на снимки, статуси, интереси и т.н. осквернява личността – прави някои лични неща достояние за прекалено много хора. И лошото е че това се случва без твой контрол. Може въобще да нямаш фейсбук, но всичките ти приятели на сутринта да знаят и (по-лошото) да видят как си танцувал на масата снощи.

4) Махат се всички безумни игрички с късметчета, пращане на усмивки, целувки, мечета, кучета, коне и т.н. По-идиотско нещо което да ти пълни екрана няма, честно. Това с каузите добре че май вече го няма, че и то беше …

5) Махат се всички notification-и от игри като Farmville, Mafia Wars и т.н. Не е толкова лошо наличието на най-различни приложения закачени към Фейсбук, но аз лично се изприщвам да виждам всеки ден кой до кое ниво стигнал или колко овес му трябва за добитъка.

6) Ограничават се броят на статуси за едно денонощие до максимум 3. Дразнещо и безсмислено е да четеш постоянно от един човек „Станах … още ми се спи“, „Пих кафе“, „Аках“, „Ядох цаца … ще се изповръщам“. Който иска да си има дневник – продават се в книжарницата – ароматизирани и с катинарче.

7) Махат се фен страниците. Ако си фен на някоя група – иди на концерт, купи си тениска … далеч по-нормални начини да изразиш привързаността си. Друг е въпросът с групите и събитията – от там може да има файда. Но фен страниците ги забърсвам веднага.

Най-общо казано – бих превърнал Фейсбук в нещо много близо до Twitter. Просто другата американска измишльотина с единствената си функционалност да пишеш статуси с ограничен брой символи представлява може би 3/4 от максимума който е нужен за една т. нар. социална мрежа. Просто има достатъчно платформи за снимки, блогове, петиции и всичко останало, което можеш да намериш накуп във Фейсбук с единствената цел да стане един голям масов клюкарник.

А всъщност … дали идеята за цялостно забърсване е чак толкова лоша …

Всеизвестен е фактът че дълбоко в народопсихологията на българина (а и всъщност на всеки потомък на Балканите) е залегнала почитта към трапезата и хляба. Дори и съвременният европеизиран неопатриот изпитва уважение към тези ценности останали от прародителите му. Това е доказано в произведенията на не малко родни творци от преди няколко века, където храненето се описва като ритуал, а на хляба се гледа като светиня. И въпреки че тези обичаи отдавна събират прах в миналото ни като нация, май все още за насъщния песни се пеят.

Една подобна асоциация си направих снощи след като изгледах промоцията на новия албум на Слави Трифонов „Македония“. Естествено първото нещо, което ме впечатли, бяха отчасти променените аранжименти, типичния пълен изпипан Ку-ку бенд-ски звук и емоцията на иначе не блестящия с вокални качества фронтмен. И през цялото време докато се наслаждавах на балканските парчета в 7/8 (къде македонски, къде чисто български) се чудех каква, аджеба, е идеята на този албум. От близо 10 години концепцията на шоуто непрекъснато се променя, но винаги патриотичните отенъци в сценариите и творчеството на екипа личат и Слави през година-две ни напомня за шовинизма си. Но как пък сега се е решил да прави „Македония“? Дали няма някаква нова позиция по отдавна наболелия и изтъркан от коментари и конфликти македонски въпрос? Или просто иска да направи нещо ново? Ама то не е ново, май точно две бяха новите парчета, останалото е презапис/ремастер на старите от Vox Populi насам. И честно казано в „Кой уши байряка“ например освен ритъма аз не намирам нищо македонско, най-вече заради историческия епос за който разказва парчето. А още повече в модернизирания прав такт на „Лудо младо“. Пък и, както вече казах, отдавна сме свикнали да гледаме Мечо как се бие в гърдите и вика „Булгар булгар!“

Дойде края на промоцията и загадката се разбули. Зад цялата работа стои хранителния производител „Белла България” и това е маркетинг на македонска наденица „Леки“. Ебаси! Албумът е спонсориран от тях и се продава с наденицата. Звучи парадоксално, нали? Преди 6 години Слави продаваше диска си с бира, айде – по-как да е. Ама с наденица … няма лошо де – капитализъм, маркетинг – хубаво, ама някак – как би изглеждала обобщена ситуацията в едно изречение – „Шоумен номер 1 на България продава песните си в месарницата с наденици“ … „ем то арно бе Танасе!“ Успех на новия проект!

Няма смисъл да се опитваме да съживим отдавна изгнилото?
Няма смисъл да се продължаваме да се изумяваме на парадоксите и абсурдите?
Няма смисъл да се опитваме да разберем какво се таи в главите на българския елит?
Няма смисъл да вярваме в бъдещето на българския футбол?
Няма смисъл да говорим против поп-фолка?

Обяснението на причината за всички тези въпроси дава г-н Сиромахов в новата си книга. Казвам обяснението, не отговора, защото той (отговорът) се крие в самите тях. Всъщност какво да се крие – той ти изважда очите още преди да разгърнеш книгата. Или ако трябва да съм честен, изваждат ти очите най-напред циците на корицата и чак след това заглавието. Както казва самият автор – в книгата са съчетани двете най-ценни и важни за него неща в живота – литературата и циците.

Отдавна не бях отварял книга, която да не е „сериозна“ и … абе то било забавно. Риториката и чувството за тънка (и често не толкова тънка) ирония на този човек ме изумява. От изявите му в „Шоуто на Слави“ вече имах изградено мнение, но материалите му надминаха очакванията ми. Едва ли има персона от така наречения български хайлайф, която да не е спомената (или поне загатната) и съответно заслужено нахранена. Много обществени, научни и социални явления като например езотериката, професията PR, чалгата, футболът, фейсбук и т.н. придобиват нови измерения в очите на иначе позитивно подхождащия към тях автор, който от първо лице разказва за сблъсъка си с тях.

От всичко това читателят разбира интересни факти свързани с хората, които са „известни с това че са известни“ като например какво ядат VIP-овете, в какво се изразява заговорът срещу българския хайлайф, какво се случва в сезонът на лауреатите и как се прави PR на пендели (б.а. „пендел“ не е това което си мислите, наистина!). Освен това получаваме ценни съвети за това как да станем звезда без да правим нищо, как да спасим българското кино, как да станем автори на списание или как да развием туризма. Но едни от най-забавните материали представляват кратки синтезирани статии от рода на „13 БГ простотии“, „Как чалгата предвиди световната криза“, „Кратък курс за бъдещи депутати“ или пък есеистично-интерпретативните съчинения „Поезия и мъка в българската поп музика“ и „Философско-естетически аспекти на българския поп-фолк“.

Е … след като човек се запознае с всички авторови възгледи, отразени в книгата (което при мен стана точно на два пъти по 2 часа), не му остава нищо друго освен горчиво, но все пак с усмивка и оптимизъм, да въздъхне – Няма смисъл.

През 2009 светът на Формула 1 загуби две много сериозни имена. Всъщност „загуби“ не е точната дума, те със сигурност остават написани със златни букви в историята на отборите си и на световния шампионат като цяло, но се оттеглиха. Оттеглиха се по нелеп с оглед на кариерата и успехите им начин. И се питам защо?

Отговорът на това „защо“ е твърде комплексен и надали някога бих разбрал изцяло мотивите за действията на тези хора. Но не е ли жалко една бляскава близо 30-годишна кариера да завърши със скандал и спекулации? Всъщност не една, две … а може би и доста повече. Аз го намирам за жалко. Защото въпреки огромния комерсиализъм и многообразието от интереси свързани с най-бързия моторен спорт на планетата, основното е борбата между пилотите и отборите.

Рон Денис

Кариерата му като шеф на Макларън започва в началото на 80-те и много бързо успява да извади отбора си от средата на решетката до челото и като привлича в него австрийската звезда Ники Лауда. Оттук нататък следва около 10-годишната хегемония на Макларън с много безапелационно спечелени титли при пилоти и конструктори. Освен Ники Лауда, в отбора на Денис карат имена като Ален Прост, Айртон Сена, Кеке Розберг, Герхард Бергер и Мика Хакинен. Ще спомена само сезон ’88, в който 15 от 16 състезания са спечелени именно от тогавашните съотборници и ожесточени врагове на пистата и извън нея – Прост и Сена (конкуренцията между които е дотолкова голяма, че когато Прост подписва през 1993 с Williams, в договора си настоява за специална клауза, гласяща че при никакви обстоятелства съотборникът му няма да бъде Айртон Сена … смяятай ). Денис е бивш шеф и откривател на настоящия световен шампион Люис Хамилтън. Какво повече може да иска един мениджър?

Та да се върнем на думата си … как си отиде Денис. През 2007, след разиграл се скандал, привлякъл огромен обществен интерес, отборът на Макларън бива успешно обвинен за участие в кражба на конфиденциална техническа информация от Ферари, което довежда до дисквалифициране от надпреварата за настоящия сезон и глоба $100 милиона. Наистина колосална афера, белязала целия сезон и уронила престижа на целия тим и на тогавашните пилоти в него (световните шампиони от Формула 1 и GP2 Алонсо и Хамилтън). Не след дълго (в началото на сезон 2009) се заформи друг скандал свързан с лъжесвидетелстване относно състезателен инцидент на Хамилтън, също асоцииран в основата си с името на Денис. След приключване на сагата Рон Денис се оттегля от шефския пост, а година и половина по-късно изцяло участието си в тима. Какъв край …

Флавио Бриаторе

Дебютира във Формула 1 като мениджър в тима на Бенетон през 1988. Именно италианецът е „откривателя“ на Михаел Шумахер, станал шампион за сезони ’94 и ’95 с Бенетон. В неговият отбор (след 2000 под името „Рено“) карат и актуалните претенденти за титлата Дженсън Бътън и Марк Уебър, както и доста други пилоти от настоящия сезон. Най-големите си успехи Бриаторе печели с Алонсо, когото изпуска за един сезон като пилот в полза на Макларън, но след това отново успява да го привлече в Рено въпреки липсата на реални изгледи да може да му предложи кола, с която да се бори за титлата. Ще спра до тук със суперлативите за неостаряващия плейбой на Формула 1 понеже не тая особени симпатии към него (даже бих казал никакви), но въпреки това не мога да не призная уменията и успехите му.

И пак да се върна на началната си мисъл … как си отиде Бриаторе от Формула 1. След доказано обвинение, че е участвал в заговор за нагласяне на изхода от надпреварата в Сингапур през 2008, той напуска поста си за да омилостиви ФИА преди предстоящото произнасяне на наказанието за отбора. В тази ситуация това е най-логичното което може да направи, въпреки че все пак се опитва да стърчи срещу вятъра и да съди семейство Пикет (потърпевшите от аферата) за уронване на престиж. И все пак … какъв край …

… А как ли ще приключи Рос Браун ?

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”….

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака… А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?… Докосни звездите, но не забравяй, че си човек…” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай…

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо – че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.

Source: Иво Сиромахов

Всеки на тази земя търси и мотивира своето съществуване. Погледнато глобално всеки народ, етнос също има мотивация за своето съществуване. Какво обаче мотивира българите?

Инатът!

Как иначе да си обясним присъствието на българите в съвременния свят!?

Днес голям процент от българите се оплакват, недоволстват, роптаят. Твърде често може да чуете реплики от типа: „Ебати скапаната държава!”, „ Ние не сме България, а Абсурдистан!”, „Всичко и всички в България са скапани!” и още, и още сходни по същност и значение изказвания. В същото време твърде често ще видите, че мнозинството, което ако не изказва на глас тези мисли, то ги споделя, но не предприема действия за да излезе от положението. Дори и да емигрира не опитва!
Някой ще каже в тяхна защита, че все още имат надежда за едно по–добро бъдеще, както за тях лично, така и за страната като цяло, а други пък безразлично констатират „Балкански синдром,“ а трети пък се задоволяват със сляп патриотизъм. Всъщност, върху информационните гранични табели под Република България би трябвало да пише не „Добре дошли!”, а „Надежда тука всяка оставете!” Следователно мотивацията на българите е не надеждата, а инатът.
Ако се вгледаме в историята, както и в днешните политическа, икономическа, социална сфери в границите на България и реалното съществуване на българина само ще потвърдим максимата: „Теоретично не съм възможен, но на практика съществувам.”

Столетия на постоянни сражения, битки, войни, де що е имало световни и местни войни все загубени, пет вековно робство, половин вековна извратена политическа, икономическа и социална система, три национални катастрофи, преход, чиито край не се вижда, отрицателен прираст, застаряващо население, слаба и нестабилна икономика, неработещи адекватно закони и още плеяда от по–малко или повече съществени проблеми и всред всичко българинът оцелява и съществува. И това, ако не е инат!?

Проблемите са повече, отколкото е възможно да понесе някой, но българинът съществува въпреки тях.
Според всяка статистика българите са сред най – бедните в Европа, но на инат теглят ипотечни кредити и купуват жилища, отивайки в челото на класации за брой имоти от глава на населението. Окрилени от огромният брой клиенти и от лакомията банките покачват лихвените проценти. От инат българите взимат пари от заложни къщи и лихвари за да погасяват ипотечните си кредити. Държавни чиновници, политици, мастити бизнесмени източват европейски пари, предназначени за инфраструктура и селско стопанство. Българите от инат купуват на лизинг скъпоструващи коли и ги разбиват по пътищата, изливат млякото и колят добичетата за да се прехранят и тази зима. В най–сиромашкото лято от инат раждат ли, раждат.

Като се вгледам в този инат се питам, дали е от глупост или е достоен за уважение и признание!? Не знам! Може би и от двете по–малко!

Може би просто това ни е орисията – Да живеем на инат!

Source: blog.bg

На 05.07. започна новият филм. Или може би поне новият епизод. Цели 8 години бяха нужни на народа да разбере че не е стадо, а основен елемент в демократична структура. И да нагледно да види че е способен да преобърне нечии амбиции. Основният елемент най-сетне отвори очите си, след като почти цяло десетилетие беше подложен на безпринципно управление, корумпирано и политизирано правосъдие, безскрупулни пазарлъци на ниво изпълнителна власт и крайно принизяване от страна на онези вече изкачили стълбата на Смирненски.

Два поредни мандата основният елемент се криеше зад липсата на избор, зад многото объркващи алтернативи, коя от коя по-зловеща. И от всичко това печелеха онези с твърдия електорат и с автобусите. Бездействието на елементът доведе до безпринципно и нелогично управление още през 2001, когато завърналият се от изгнание „спасител“ покани на сцената онзи дето обясняваше че властта всъщност е почти изцяло в неговите ръце … за да дойде 2005 когато дуетът стана трио и засвири в триглас погребалния марш в чест на България. В неделя дойде време елементът да солира, но преди това триото не изсвири финалния си акорд. То силно се надяваше да остане на сцената. И успехът беше предизвестен с очакваната ниска активност и стотиците секции източно от Свиленград. Обаче този път елементът не повтори грешката си. Този път елементът, ясно поставен под дилемата „Бойко или хаос“, направи своя избор. Той се пробуди, не се подведе и наказа доскорошните си избраници за това че избраха едно, а получиха друго. Нашумелият призив „Избираш Бойко – получаваш Костов“ може съвсем адекватно с препратка към миналото да се перефразира като „Избра Серго – получи Доган“. Електоралният спад на червените се оказа сравним дори с този през 1997, а този път и рекордното количество бюлетини в Турция не помогнаха първата цигулка, криещ се зад правата и свободите на общността си, да остане на сцената. Дори и неуспешният първи опит за мажоритарен вот, въпреки порочността си спрямо първоначалната идея за него, помогна на новия „спасител“. Много хора го сравняват със същия онзи, завърнал се от Мадрид преди 8 години и сега сгромолясал се с гръм и трясък … и може да са прави. Всяко чудо за три дни, да. Но въпреки всичко този солов музикант е много добър вариант от вече познатото трио. Защото, преди всичко, този пътне той е печелившият – изборите спечели ЕЛЕМЕНТЪТ.

В последната година прочетох поне десет статии с подобно гръмко заглавие. Всички те изопачаваха радикалните промени в правилата на спорта, необоснованите решения и отсъждания по десетки спорни казуси и определяха тези събития като пагубни за шампионата. И въпреки че става дума за наистина големи промени във почти всички аспекти (технически, спортен и политически), усещането за „смърт“ на Формула 1 ми липсваше. За миг не изгубих интерес, въпреки личното неодобрение на голяма част от нещата. Това е любимият ми спорт от десет години и колкото и да го префасонират, той ще остане такъв – просто с новото си лице.

От днес обаче и аз спокойно мога да обявя, че Формула 1 си отива. Отива си най-вече заради политическите интереси и достойнството на отборите, които които я представляват. Защото F1 – това са на първо място пилотите, инженерите и спортните директори, и чак след това FIA, Бърни и т.н. И когато последните се опитат да настъпят първите по всички възможни начини и да бъдат по-интересни и важни от тях, резултатът е пагубен. Какво е Формула 1 когато епицентърът на събитията винаги е Макс Мозли? Какъв интерес може да събуди надпреварата у потенциалния фен, когато в повече от половината от времето се говори вместо за това кой кого е изпреварил и кой с каква тактика е победил, за това какво са решили ФИА, каква жалба са подали тимовете и какво е отсъдил съда? Това спорт ли е или политическа формация? Всъщност правилният отговор е и двете, но преди всичко събитията трябва да се развиват на пистата. Обаче това явно няма да се случи скоро. Чисто спортният облик на шампионата няма да се върне, поне докато ето този човек е начело на ФИА.

Поводът да си мисля за всичко това е официалното изявление на синдиката на отборите (ФОТА) от снощи, в което те ясно заявиха че няма да променят условните си заявления за участие в сезон 2010 и ще продължат да се състезават в нови алтернативни серии от догодина. Става дума за всички тимове от настоящия сезон без Williams и Force India. Въпреки всички предложения за компромис, тимовете все пак удържаха на своето. И са прави. Прави са, защото политиката на Мозли е абсурдна. Още промени в ограниченията на аеродинамиката – е колко още? Не е ли достатъчно че тази година болидите се завърнаха към облика си от 1985, ами и още трябва. Без подгряване и смяна на гумите преди и по време на състезанието – това е каучук, да не би да е стомана?! При тези скорости, температури и триене това граничи с невъзможното. Още ораничаване на тестовете и смяна на двигатели/скоростни кутии – това е техника! При всичкото това натоварване никой не може да гарантира издръжливостта и. И най основното – ограничение на годишния бюджет до сума в пъти по ниска от тази, с която разполагат повечето отбори – това е вече висша проява на комунизъм. Криза – хубаво, ама до толкова да ограничаваш средствата които се влагат и употребяват за да се развива спорта – абсурдно е. Всички съзнават че това спъва всякакво развитие и ако това е цената, която трябва да се плати за да гледаме по-интересна борба – мерси. Формула 1 се е превърнала в най-високотехнологичния спорт на планетата именно защото големите тимове, с помощта на спонсорите си разбира се, са влагали стотици милиони в развитието на автомобилите си. Който иска да гледа еднакви коли и символично технологично развитие, има НАСКАР. F1 не е това. F1 без богати спонсори и материална свобода за развитие е зациклящ американски шампионат. F1 е преди всичко Макларън, Ферари, Рено, Тойота и т.н, а не ФИА, Мозли и Бърни. Без отборите Формула 1 няма. Ако нещата останат такива, каквито са сега, участниците в сезон 2010 ще бъдат нови тепърва прохождащи отбори (кандидати в момента има десетки, три вече са ясни). Остава и тези двамата пенсионери да се качат да карат по една кола и – ето ти спорт. Njoy!

Все по-малко време ми остава да пиша тук. Работа, свирене … във всеки един момент, докато правя нещо, си мисля как не ми остава време да правя друго нещо … но така е – 24 часа в денонощието не стигат.

Едно от нещата, което силно ме вълнува в последните седмици е, разбира се, началото на сезон 2009 във Формула 1. От няколко години насам зрителят свиква да бъде изненадван с промени в правилата, нови отбори, нови писти, както и за съжаление да става свидетел на все повече скандали и спорни въпроси. Преди години тези неща липсваха, но, дали от стремеж към свръх комерсиализъм или просто заради приумиците на някои хора, отдавна прехвърлили възрастта да се дърпат конците на развитието на престижния шампионат, правилата се променят със скоростта на светлината. А специално тази година всичко е съвсем съвсем различно – нови гуми (всъщност не толкова нови, но отдавна неизползвани), нови ограничения, съвършено различни правила в аеродинамиката, скандални и за щастие неодобрени предложения за разпределянето на точките. Ограничение на бюджетите и разходите на отборите в следствие на глобалната икономическа криза. Що за глупост?! Ограничават отборите във време за тестове, обем на аеродинамичен тунел и т.н. Това което се получава, че всички отбори – и по-богатите, и по-бедните, имат еднакви възможности за развитие на автомобилите си. Това не е преодоляване на криза, това е комунизъм! Предложение за стандартни двигатели? Абсурд … ако искам подобно нещо, ще си пусна Наскар и ще гледам как обикалят колодрума и се изпреварват по 15 пъти на обиколка. Формула 1 не е само борба между пилоти, има много други неща и всички го знаят.

Още е пресен случая със шпионската сага през 2007, когато извадиха Макларън от борбата за шампионска титла, и още след първото състезание през 2009 вече имаме два ужасно много коментирани случая, пряко рефлектиращи върху класирането и цялостното настроение. Във футбола има едно правило, че каквото се случи на терена и каквото отсъди съдията, това се случва и в последствие дори да се види че това не е правилно, дори и да се види че дузпата не е дузпа, тя си остава такава. Тук обаче не се случва това. Във всяко едно състезание и квалификация се случва нещо в последствие – наказания, преместване, отменяне на точки … Т.е. половината шампионат се решава извън пистата. Това ли е спорта?

Но да се върна на тазгодишните скандали. Единият, засягащ отново Макларън и в частност Хамилтън, няма да коментирам. Но спрямо другия не мога да не кажа нищо.
Още след първото състезание много фенове на Ф1 ахнаха и възхвалиха „новия“ отбор на BGP, който ей така, сякаш идващ от нищото, спечели без проблем първото, че и второто състезание. Ах колко са добри и Тойота, колко бързо са се справили с проблемите от миналата година и сега са на челни позиции.
Bullshit!

Brown GP не е нищо друго освен комбинация от разработената кола на Хонда от миналата година (върху която отборът започва да работи още от юли 2008!), геният на Рос Браун (не мога да не го призная) и абсолютно нелегалната задна част на автомобила. Вече споменахме за кардиналните промени в аеродинамиката, която преобрази тотално колите. В резултат на тези промени автомобилите се изпреварват значително по-лесно заради увеличения обем на въздушната струя зад водещия болид (промяна, търсена от доста време във Ф1), но пък имат осезаемо по-ниско притискане към асфалта. Именно това притискане увеличават в BGP чрез нелегалния дифузьор, което им носи доста голямо предимство. При отборите на Тойота и Уилямс наблюдаваме същата концепция за този елемент и … о, какво чудо, в момента точно тези три отбора са на върха на класирането.

Идеята е че централната част на елемента е силно модифицирана спрямо стандарта и повдигната нагоре, което нарушава правилото за максимална височина. Но оправданието на трите отбора, които я използват, е че тя не е точно част от дифузьора, ами друга част от задницата, по-скоро от аварийния стоп и от зоната за сигурност при удар отзад. О, боже! Може и да изпълнява функцията на дифузьор, ама не такова, нищо че на такова прилича! И най-лошото е, че случаят бе отнесен до апелативния съд, който реши, че елементът е абсолютно легален. Щели да станат големи скандали, ако бъде обявен за нелегален – трябвало да отнемат точките на тези отбори и на пилотите им и щяло да стане цирк буш! Добре бе. Можем да обявяваме Макларън за крадци на информация и за лъжци, ама можем и да си затваряме очите за очевидното, само и само да има интрига. Егати политиката! Еми тогава, както наскоро сподели Флавио Бриаторе, да вземем да слушаме Формула 1 по радиото, вместо да гледаме такова нещо. Защото ще отнеме доста време на останалите отбори да разработят и изтестват въпросния елемент в колите си … време, което ще е достатъчно на Бътън и Браун да си осигурят титлата.

Между другото, Макларън съвсем бързо реагираха на решението (явно са били подготвени от преди) и извадиха своя версия на нелегалния дифузьор, който всъщност стана легален. Разбира се, версията не е финална и има още много да се догонва. Но след неговото поставяне, Хамилтън даде първо време в първата тренировка в Шанхай. Е, все още ли някой се съмнява в предимството му? Все още ли някой мисли Браун и Бътън за богове? Да, Браун е гений, но не само геният му стои зад успеха на „новосъзданения“ му тим … стига да не определяме идеята за нелегалната модификация на задницата като гениална