След няколко седмица упорито свирене и работа в студиото най-сетне първите резултати са налице – парчетата „Far From Heaven“ и „Няма кой“. Музиката е на двете китарни светила на групата – Стефан и Иван, а текстовете – на моя скромна милост Качени са на стандартните места – секция „Music“ както и flash player-а вдясно на вашите екрани
След дълги дискусии, опити за тоталитарно налагане на идеи и демократичен вот (всичко разбира се в рамките на добрите тон и отношения) се спряхме окончателно на име на непретенциозната ни, но амбициозна група – OverGame. Всички отрицателни мнения вече са без значение
В последната година прочетох поне десет статии с подобно гръмко заглавие. Всички те изопачаваха радикалните промени в правилата на спорта, необоснованите решения и отсъждания по десетки спорни казуси и определяха тези събития като пагубни за шампионата. И въпреки че става дума за наистина големи промени във почти всички аспекти (технически, спортен и политически), усещането за „смърт“ на Формула 1 ми липсваше. За миг не изгубих интерес, въпреки личното неодобрение на голяма част от нещата. Това е любимият ми спорт от десет години и колкото и да го префасонират, той ще остане такъв – просто с новото си лице.
От днес обаче и аз спокойно мога да обявя, че Формула 1 си отива. Отива си най-вече заради политическите интереси и достойнството на отборите, които които я представляват. Защото F1 – това са на първо място пилотите, инженерите и спортните директори, и чак след това FIA, Бърни и т.н. И когато последните се опитат да настъпят първите по всички възможни начини и да бъдат по-интересни и важни от тях, резултатът е пагубен. Какво е Формула 1 когато епицентърът на събитията винаги е Макс Мозли? Какъв интерес може да събуди надпреварата у потенциалния фен, когато в повече от половината от времето се говори вместо за това кой кого е изпреварил и кой с каква тактика е победил, за това какво са решили ФИА, каква жалба са подали тимовете и какво е отсъдил съда? Това спорт ли е или политическа формация? Всъщност правилният отговор е и двете, но преди всичко събитията трябва да се развиват на пистата. Обаче това явно няма да се случи скоро. Чисто спортният облик на шампионата няма да се върне, поне докато ето този човек е начело на ФИА.
Поводът да си мисля за всичко това е официалното изявление на синдиката на отборите (ФОТА) от снощи, в което те ясно заявиха че няма да променят условните си заявления за участие в сезон 2010 и ще продължат да се състезават в нови алтернативни серии от догодина. Става дума за всички тимове от настоящия сезон без Williams и Force India. Въпреки всички предложения за компромис, тимовете все пак удържаха на своето. И са прави. Прави са, защото политиката на Мозли е абсурдна. Още промени в ограниченията на аеродинамиката – е колко още? Не е ли достатъчно че тази година болидите се завърнаха към облика си от 1985, ами и още трябва. Без подгряване и смяна на гумите преди и по време на състезанието – това е каучук, да не би да е стомана?! При тези скорости, температури и триене това граничи с невъзможното. Още ораничаване на тестовете и смяна на двигатели/скоростни кутии – това е техника! При всичкото това натоварване никой не може да гарантира издръжливостта и. И най основното – ограничение на годишния бюджет до сума в пъти по ниска от тази, с която разполагат повечето отбори – това е вече висша проява на комунизъм. Криза – хубаво, ама до толкова да ограничаваш средствата които се влагат и употребяват за да се развива спорта – абсурдно е. Всички съзнават че това спъва всякакво развитие и ако това е цената, която трябва да се плати за да гледаме по-интересна борба – мерси. Формула 1 се е превърнала в най-високотехнологичния спорт на планетата именно защото големите тимове, с помощта на спонсорите си разбира се, са влагали стотици милиони в развитието на автомобилите си. Който иска да гледа еднакви коли и символично технологично развитие, има НАСКАР. F1 не е това. F1 без богати спонсори и материална свобода за развитие е зациклящ американски шампионат. F1 е преди всичко Макларън, Ферари, Рено, Тойота и т.н, а не ФИА, Мозли и Бърни. Без отборите Формула 1 няма. Ако нещата останат такива, каквито са сега, участниците в сезон 2010 ще бъдат нови тепърва прохождащи отбори (кандидати в момента има десетки, три вече са ясни). Остава и тези двамата пенсионери да се качат да карат по една кола и – ето ти спорт. Njoy!
След многото добри новини днес относно музикалните събития в БГ тази година, още една (немузикална) ме развесели доста. Става дума за бившите колеги/конкуренти от страхотните, неповторимите и с три(найсет) девятки стабилните PowerNet Ето какво се случва към момента с тях. Причината това събитие да ме развесели толкова е фактът, че си спомних за срещата, която си имах преди … почти година и половина с видимо главния виновник за кадровата криза в иначе именития вселенски телеком. Мениджърските умения на вездесъщия CEO дотолкова ме впечатлиха, че сега изпитвам огромно съжаление че не съм част от тези 75 души, които дружно му показаха единственото което заслужава да види – среден пръст.
Кратко ревю на програмата на тазгодишния станал вече традиционен фестивал за празника на родното ми градче Ловеч: от 6 до 11 май ще има концерти на ретро-изпълнителите Dr. Alban и Ace Of Base, разни черни работи след това (не съм расист де, ама не се старая да ги запомня), и накрая обявените от мен десетина поста назад във времето Twisted Sister и W.A.S.P.
Info source – mysound.bg
Ще си спестя думичките, изразяващи радостта ми от предстоящите концерти на последните две банди, за да обърна внимание на нещо друго.
Първата година името на фестивала беше „Lovech Rock Fest 2006″. И наистина си беше рок-фест – в рамките на 4-5 дни гледахме групи като Uriah Heep, Nazareth, The Sweet, със съпорт от Ахат и Щурците. Следващата година рок-музиката бе представена от една единствена сериозна група (Europe), като преобладаваха поп-изпълнителите. А, да, и името – „Lovech Music Fest 2007″. И какво ни чака през май тази година – гръмкото име „Lovech Party Fest 2008″ зад което, като изключим Twisted Sister и W.A.S.P., стоят ретро и рап-изпълнители … И сега игра с публиката: ако предположим, че традицията продължи, как ще се казва фестивала след 5 години и каква музика ще звучи там? Аз залагам на „Lovech Chaka-raka Fest“ с хедлайнери Индира Радич, Цеца и Драгана Миркович, с подгряващи горещите пайнерки Галена, Мария и разбира се къде без Ивана … Всъщност само последната е почти сигурна, останалите отдавна ще са залезли и отстъпили място на нови силиконови звезди.
Не … това вече е прекалено! В деня, в който си купих билети за Metallica и Kiss, разбирам че след два дни ще пускат и за Whitesnake и Def Leppard … не! Това не е живот! Събитието ще се случи на 04.07. Ако успея и на следващия ден да ида на Manowar … вече ще мога спокойно да умра! Yes, armageddon it!
Мдааа … още една мечта е на път да стане реалност. От около час съм един щастлив притежател на round trip билет до Кьолн. Живот и здраве, тази есен ще посетя една от най-легендарните писти в календара на Формула 1 – Спа. Само като си помисля, че в осми клас само си мечтаех да съм там … А вече всичко изглежда толкова близо … Не, не, дръжте ме! Изхвърчам нагоре
Така е. Човек не трябва да се лишава от удоволствия, когато ги заслужава и може да си ги позволи. И трябва да знае какво иска от живота – и откъм сериозни неща и откъм емоции. Тази вечер бях на по бира с един стар приятел и докато ми говореше за плановете и желанията си в професионален план се замислих за пореден път как всеки от нас вече е тръгнал по някакъв път, начертал е някакви примерни щрихи на това, което иска да направи с живота си, или както пеят Фактор „всеки прегърнал своето щастие бяга напред“. Виждам как познатите и приятелите ми израстват професионално и академично, започват нови връзки, правят планове за кариера, жилища и т.н. Но хайде аз няма да говоря сега за сериозни работи, нека се порадвам на мисълта къде ще посрещна 22-рия си рожден ден
Поредният 8-ми мина както подобава … а-у, песни, танци, пияни шматки … Няма кой знае какво за разказване – стандартните картинки: музика, алкохол, малко разходка, приятни хора. Нещото беше за 2 вечери, като през деня между двете успяхме да се разходим до Клисурския манастир – доста хубаво и далеч незабравено от бога (в смисъл поддържано) местенце. И както се казва – хубаво, ама за кратко. Отново съм в София, отново на упражнения и за заверки, отново по интервюта за работа. Ето няколко снимчици от събитието (няма да давам линк към всичките, който има желание, да казва):
Въпреки че е друга темата, не мога да пропусна да спомена и спортната новина: Алонсо пак в Рено!. След дългите преговори и гадаене в крайна сметка се случи най-очакваното. Е, Рено има още доста да постига спрямо Макларън, но въпреки това е отбор, който може да го направи шампион. Защото той е истински такъв! Там ще кара редом с Нелсън Пикет младши, докато в Макларън ще бъдат Хамилтън и миналогодишният новобранец от френския тим Ковалайнен. Good luck!
Качени са на стандартните места – секция „Music“ както и flash player-а вдясно на вашите екрани 
R.I.P. 
