Защо ли винаги по закона на гадостите точно когато те очакват много приятни емоции, се изсипват проблеми? Защото сигурно няма да е интересно, а?
Този път проблемите са само в професионален план. Но за това пък … едва ли можеше да е по-зле! Не, всъщност винаги може (то за това беше онази приказка “Усмихвай се, утре ще е по-гадно!”). Ама в случая наистина ми се изсипа адски много.
Накратко - на служебния сървър, на който са всички клиенти, му замина цялата файлова система … че и нещо отгоре - някакъв странен проблем с контролерите, който прецакваше boot-ването, също взе да ме мъчи … Та гледай как за една нощ се сменя сървър, хард, преинсталирва се линукс, хостинг софтуер и се възстановява всичко. Не съвсем всичко де, ама поне нещата на клиентите бяха бекъпнати. Но … е адската мъка - сайтове, бази, пощи … Ей, това raid-овете са надеждна работа, ама бекъпа си е съвсем друга работа … защото баш raid-а ме издъни! Както започнах в 18 ч. следобяд да ръчкам … приключих в 10 сутринта - изнервен, гладен, жаден, умиращ за сън и псуващ всичко насреща.
Последваха два дни доста работа … и има още да се върши де … но за сега пауза! Нека се настроим за … това:
Уф, че е жега … Първи юли е решил да донесе със себе си освен многото концерти през месеца, и много слънце. “Нека да е лято”, нали А ми става супер гадно като хвърля поглед през прозореца … долу има басейн, барче … разни хора си топят дупетата и им е гот, докато аз тук горе работя
И тази година не пропуснахме да отбележим July morning, този път на Симеоново - с хубава гледка към София и мноого простотия Така де, посрещнахме само July (три-четири часа от него), до morning не стигнахме … защото днес е шибан работен ден. И като че ли като едва се надигнах от леглото и се довлякох до офиса към 10 ч, всички зли компютърни сили се събраха на едно, посочиха ме гневно с пръст: “Ще стоиш до късно и ще идваш недоспал да работиш, така ли? Ще видиш ти!” и … ми сринаха един диск на сървъра … та утре ще има посещение в сървърното Майната ви, идва месецът на рока!
Да, рок ще има не само по стадионите, но и вкъщи. Ето какво си имам от вчера:
Stage процесорът е Line6 POD XT Live, собственикът е Иван, който бе така щедър да ми го даде докато е през лятото в Германия. Страхотен китарен ефект … само няколко дни ще ми трябват да го разуча и … ще късам главите на комшиите със звук!
Тази сутрин попаднах на доста интересна логическа задачка, известна под името “Логическата задача на Айнщайн”. Малко главоблъсканица с елементи на разсъждение, предположения и изключване. Всъщност май няма много разсъждение де
Условия:
1. Има пет къщи, всяка с различен цвят.
2. Във всяка къща живее по един човек от различна националност.
3. Всеки от тях предпочита определено питие, пуши определен вид цигари и гледа домашно животно.
4. Никой от петимата не пие същото питие, не пуши същите цигари и не гледа същото животно като някой друг.
Указания:
5. Англичанинът живее в червената къща.
6. Шведът гледа куче.
7. Датчанинът пие чай.
8. Зелената къща е отляво на бялата.
9. Норвежецът живее в първата къща.
10. Собственикът на зелената къща пие кафе.
11. Човекът, който пуши Pall Mall, гледа птичка.
12. Мъжът в средната къща пие мляко.
13. Собственикът на жълтата къща пуши Dunhill.
14. Пушачът на Marlboro живее до този, който гледа котка.
15. Мъжът, който гледа кон, живее до този, който пуши Dunhill.
16. Пушачът на Winfield с удоволствие пие бира.
17. Норвежецът живее до синята къща.
18. Немецът пуши Rothmans.
19. Пушачът на Marlboro има съсед, който пие вода.
Събота 14-ти: след фаталния петък съботното утро дойде с една много красива песен от преди … 35 години Ето за какво точно говоря:
От доста отдавна не бях слушал това парче … а преди 4-5 години Aerosmith ми бяха мега любима група. Не че сега не са де Това е първият им сингъл, написан през 1973 г. от Стивън. Изпълнението от видеото обаче е 20 години по-късно и най-впечатляващото е, че песента я свирят от абсолютно същата тоналност (Fm) - не са мръднали и полутон надолу, въпреки че вокалите са ужасно високи. Това само по себе си говори колко уникален е гласа на Стивън Тейлър!
Към момента са ни познати доста кавъри на парчето: рапърът Еминем записва сингъл през 2002 г. като използва припева на “Dream On”; Andru Donalds също беше направил един приятен кавър; но най-впечатляващия “rip-off” (поне за мен) принадлежи на Yngwie Malmsteen с вокалите на Dio. Двете легени съживяват хита на Aerosmith и ни го предоставят с едно съвсем различно звучене.
… и тук думите ми свършват. Голяма песен … едва влиза през вратата!
Блогчето стана на една година … следователно има нужда от нов дизайн, нали. Тази вечер реших да духна свещичката и да седна да намеря нещо новичко за него - задача, която се оказа твърде сложна за мен! Първата тема я избирах 1-2 часа и я правих още 2-3. Тази я избрах още по-бавно … и пак не съм особено доволен, но това беше най-хубавото и ми писна
Бих отбелязал в тази връзка и пословичния си мързел. Следващият ми изпит е в сряда, предният беше също в сряда, т.е. имам 1 седмица за учене между двата. Днес е вече понеделник и още не съм седнал да чета … и тази вечер вместо най-сетне да седна - аз си избирам темички. За бой съм, знам, ама …
Да де, то си пише в началото - Вивиан Кембъл. Единственото, което знаех за него до преди няколко часа, е че е втория китарист на Деф Лепърд, заменил предалия богу дух през 1991 г. Стив Кларк (алкохолът не прощава!). Но като се поинтересувах, оказа се че този виртуоз има ужасно бляскава кариера, свързана с колосални имена като Дио, Уайтснейк и Лу Грам.
През 1987 г. Кембъл се присъединява към Ковърдейл и компания. Съвсем кратко след записването на мултиплатинения “Whitesnake” той заменя изгонения Джон Сайкс и участва в световното промо-турне на най-успешния албум на групата към момента. Именно той записва и лудото соло на “Give Me All Your Love” (за което до сега съм живял в заблуда че свири Вай - просто е изцяло в негов стил и мислех че песента е от следващия албум, където той е лийд-китарист … ама така е като много мисля, а не чета).
До ден днешен Вивиан Кембъл свири в Лепърд, които ще имаме удоволствието да гледаме на живо на четвърти юли.
И тъй като споменах в един пост тази дата заедно с кош други гигантски имена, ето едно видео, които свързва всички тях:
Всъщност какво различно има … не съм излязъл от релсите в които се “движа” всяка сутрин, когато не съм на работа. Допивам си вече почти изстиналото кафе (ами бавно го пия, а го обичам дълго). В слушалките ми Джеймс Хетфийлд се кара злобно (justice била lost, била raped, пък и gone); навън вие някаква аларма и се чудя кой вид уличен шум е по-малко неприятен - сирената под капака на автомобила, застрахован с пълно каско, или среднощното броене от “едно” до “ууу”, типично за това време на годината … И нещо ми е криво. Не знам какво. Ама съм out of space. Сигурно заради шибаната алергия, която последната седмица ме размазва физически … или заради кофти събуждането.
Звъни един приятел към 8 и нещо, аз разбира се спя най-сладкия си сън, нали не съм на работа днес … “Сори че те вдигам, айде да дойдеш до Фантастико в Младост да ми дадеш ток, че не мога да запаля Астрата … ама не се притеснявай не е спешно, не бързам”. Дааа, в просъницата от всичко последното изречение най-добре чух и реших че щом не било спешно, значи ще ударя по още половин час на око. И час по-късно се вдигам, обличам се и докато вече се обувам, звъни телефона: “Брат, тръгна ли? Аа, добре, щом още не си, недей, аз се оправих” ….
Добрее, събувам се по долни гащи (стандартното ми домашно облекло за периода май-септември) и почвам да върша разни мега полезни неща от рода на да прочета новостите от днес.бг, формула1.бг, mysound, както и блоговете на Елена Пенева (за писанията на последната не важи иронията ). Междувременно преглеждам и част от кода на сайта на един клиент, който до онзи ден твърдеше че нещо си не му работело, защото на сървъра еди си какво не било нагласено (ей, аман от програмисти, на които слабо разбиращи от пхп админчета трябва да им дават акъл). Но за учене все още не смея да си помисля. Не, не, не става Васан още спи, в “Чашата на Виктор” има още две-три глътки, а и трябва да реша дали да участвам в конкурса за нов вокал на Velvet Revolver Пичове, като свърши конкурса, пратете някой добър неодобрен кандидат насам, за група “Шведска маса със столове”
Айде стига писане на глупости и губене на време че стана обяд!
Не, всъщност винаги може (то за това беше онази приказка “Усмихвай се, утре ще е по-гадно!”). Ама в случая наистина ми се изсипа адски много.
Майната ви, идва месецът на рока! 
R.I.P. 
