Your spirit guides my life each day

music 1 Comment

Поредното вълшебство от страна на Dream Theater ни заля с пълна сила. Black Clouds And Silver Linings е изключителен албум. Всяка една песен в него създава у слушателя асоциация към някоя друга, но като цяло е 100% своеобразен. Шест композиции, всяка от които носи различно настроение и изразява различна страна от многослойното творчество на групата.

Парчето, което може би най-силно ме впечатли, е “Best Of Times”. Песен, написана от Mike Portnoy в чест на починалия му наскоро баща. Припевът адски много напомня на този от “Ministry Of Lost Souls” от миналия албум, куплетите са страшно прочувствени, а за солата … нямам думи. Много, изключително много музика:

Thank you for the inspiration
Thank you for the smiles
All the unconditional love
That carried me for miles
It carried me for miles
But most of all thank you for my life

Смъртта на Формула 1

articles, news No Comments

В последната година прочетох поне десет статии с подобно гръмко заглавие. Всички те изопачаваха радикалните промени в правилата на спорта, необоснованите решения и отсъждания по десетки спорни казуси и определяха тези събития като пагубни за шампионата. И въпреки че става дума за наистина големи промени във почти всички аспекти (технически, спортен и политически), усещането за “смърт” на Формула 1 ми липсваше. За миг не изгубих интерес, въпреки личното неодобрение на голяма част от нещата. Това е любимият ми спорт от десет години и колкото и да го префасонират, той ще остане такъв – просто с новото си лице.

От днес обаче и аз спокойно мога да обявя, че Формула 1 си отива. Отива си най-вече заради политическите интереси и достойнството на отборите, които които я представляват. Защото F1 – това са на първо място пилотите, инженерите и спортните директори, и чак след това FIA, Бърни и т.н. И когато последните се опитат да настъпят първите по всички възможни начини и да бъдат по-интересни и важни от тях, резултатът е пагубен. Какво е Формула 1 когато епицентърът на събитията винаги е Макс Мозли? Какъв интерес може да събуди надпреварата у потенциалния фен, когато в повече от половината от времето се говори вместо за това кой кого е изпреварил и кой с каква тактика е победил, за това какво са решили ФИА, каква жалба са подали тимовете и какво е отсъдил съда? Това спорт ли е или политическа формация? Всъщност правилният отговор е и двете, но преди всичко събитията трябва да се развиват на пистата. Обаче това явно няма да се случи скоро. Чисто спортният облик на шампионата няма да се върне, поне докато ето този човек е начело на ФИА.

Поводът да си мисля за всичко това е официалното изявление на синдиката на отборите (ФОТА) от снощи, в което те ясно заявиха че няма да променят условните си заявления за участие в сезон 2010 и ще продължат да се състезават в нови алтернативни серии от догодина. Става дума за всички тимове от настоящия сезон без Williams и Force India. Въпреки всички предложения за компромис, тимовете все пак удържаха на своето. И са прави. Прави са, защото политиката на Мозли е абсурдна. Още промени в ограниченията на аеродинамиката – е колко още? Не е ли достатъчно че тази година болидите се завърнаха към облика си от 1985, ами и още трябва. Без подгряване и смяна на гумите преди и по време на състезанието – това е каучук, да не би да е стомана?! При тези скорости, температури и триене това граничи с невъзможното. Още ораничаване на тестовете и смяна на двигатели/скоростни кутии – това е техника! При всичкото това натоварване никой не може да гарантира издръжливостта и. И най основното – ограничение на годишния бюджет до сума в пъти по ниска от тази, с която разполагат повечето отбори – това е вече висша проява на комунизъм. Криза – хубаво, ама до толкова да ограничаваш средствата които се влагат и употребяват за да се развива спорта – абсурдно е. Всички съзнават че това спъва всякакво развитие и ако това е цената, която трябва да се плати за да гледаме по-интересна борба – мерси. Формула 1 се е превърнала в най-високотехнологичния спорт на планетата именно защото големите тимове, с помощта на спонсорите си разбира се, са влагали стотици милиони в развитието на автомобилите си. Който иска да гледа еднакви коли и символично технологично развитие, има НАСКАР. F1 не е това. F1 без богати спонсори и материална свобода за развитие е зациклящ американски шампионат. F1 е преди всичко Макларън, Ферари, Рено, Тойота и т.н, а не ФИА, Мозли и Бърни. Без отборите Формула 1 няма. Ако нещата останат такива, каквито са сега, участниците в сезон 2010 ще бъдат нови тепърва прохождащи отбори (кандидати в момента има десетки, три вече са ясни). Остава и тези двамата пенсионери да се качат да карат по една кола и – ето ти спорт. Njoy!

Living + Expecting => Voting

allday No Comments

“Ти решаваш!”
Този надпис стои начело на посланията на различни езици върху сградата на Еврпейския парламент в Страсбург.

Ти решаваш!

Ти. Не баба ти, приятелите ти или кучетото ти. С твоя глас.
В края на всяка предизборна реклама строг глас предупреждава, че “продаването и купуването на гласове е престъпление”, а същите тези партии вече са отделили част от бюджета на кампанията си точно за тази цел. Това е като с цигарите – фабриките слагат предупреждения на всяка кутия да не пушите, както и цената към нея.

Решаваш. Не просто избираш, а Решаваш! Това е единственият момент, веднъж на четири години, в който управлението на трамвая пряко зависи от теб. Незнам за кой да гласуваш (аз едните не ги харесвам, а другите още повече), но си избери някой. Ако след четири години не си доволен си избери някой друг, но избирай. Ти им плащаш заплатите, командировките и банкетите. Избирай дори и да е по-малкото зло.

На мен ми се налага да гласувам. Ама много ми е наложително. Мислещите хора не могат да образуват критичната маса, която да преобърне статуквото. Те са истинското малцинство в страната ни. Онова подтиснато и обезправено малцинство, за което още век няма да се застъпи никоя организация. /Другите „малцивства” не са безправни и подтиснати, понеже техните „права” и „свободи” са осигурени в НУЖНАТА ЗА ТЯХ СТЕПЕН, че даже са им в повече./

На мислещите хора мафията не е оставила шанс. Те трябва да мълчат и търпят. И ако за продаващият се за кебапче, това нещо – живот в РБ си е просто съдба, то за мислещият човек е наказание. Мислещият човек ще търси правда, смисъл, свобода, възможност и когато ги намери ще знае какво да прави с тях. Простия и простака ще ги превърнат в кебапчета и Жипки.
Няма в политическия ни небосклон звезда за мислещите хора. По един или друг начин полит-елитът ни не се нуждае от тях и за тях не му дреме. Мислещият човек се стреми да използва собствения си ресурс за постигане на собствените си цели, но на него отсъствието на държавност му тежи. Той търси смисъла на днешния си ден и планира смисъла на утрешния. Докато ШОШОРКОВЦИТЕ чакат някой да им ДАДЕ. ШОШОРКОВЦИТЕ са критичната маса поддържаща статуквото. На тях се крепи политическата мафия.

Сигурно и те виждат вече как от двуглава, ламята стана триглава. Навярно отчитат инстинктивно, че след следващите избори ще се превърне в многоглава хидра.

Ето някои от новите кандидати за народни представители:

Read the rest…

Watch the spirit walking my way

music 1 Comment

Преди малко ми дойде наум че ежедневието ми в последните седмици страшно много прилича на онова от преди 6 години в гимназията. Тогава само ходех на училище и свирех (и по време на първото си мислех изцяло за второто)… нямах време за почти нищо друго. Сега като заменим училището с работата, ситуацията е идентична – докато работя си мисля за музика, а в останалото време всичко е свирене. То поне да можехме да свирим, ама … мерак да има :)

И тъй като, освен това, друго не мога да разкажа, защото просто друго няма, ще постна част от “плодовете” на това отстрани изглеждащо като губене на време занимание ;) През последните няколко уикенда записахме вкъщи демота на две авторски парчета и живот и здраве в средата на идния месец ще се появят и в професионален вариант. Първото парче (”Far From Heaven”) е съвсем ново, по музика на Стефан и мой текст, а второто (”Няма кой”) – доста стара идея, пак на Стефан, където мое дело е горе-долу половината от текста. С него дори бих се гордял, понеже това е може би най-готиния и качествен микс който съм правил някога. Разбира се, далеч съм от мисълта че е близо до истината, но като за записано, смесено и мастерирано в домашни условия се получи доста културно ;)

Парчетата съм качил в нововъведението в блога – беличкия плеър вдясно, както и в секция Music. Njoy!

Sysadmin resocialization

fun No Comments

Ускорен курс по ресоциализация за системни администратори, ПЪРВО НИВО
Ден 1, понеделник:
Детоксикация, медицинска манипулация за редуциране нивата на кофеин, таурин, алкохол, никотин
Връщане към корените, хипнотичен сеанс с цел реактивиране на основните човешки потребности от вода, храна, сън и секс

Ден 2, вторник: Елементарни грижи за тялото и външния вид
Хей ръчички, интерактивни игри в банята с гребен и самобръсначка
Хранене с вилица и нож, практически упражнения
Мръсно и чисто, кратък курс по ориентация и практикум с леля Мария

Ден 3, сряда: Общуване с хора
Един велик ум пред компютъра, симулация на разговор с Айнщайн като юзър с цел преодоляване на нагласата, че хората са глупави по природа
Системният администратор като частен случай на синдром на Маугли, научно обяснение за липсата на елементарно разбиране между сисадмина и обикновените хора
Не се шегувай, изкореняване на всякакви импулси за проява на сисадминско чувство за хумор чрез подаване на слаб ток

Ден 4, четвъртък: Общуване с жени
99 неща, които никога не се правят в присъствието на жена, документален филм за един ден от живота на системен администратор
Да, не, може би, основни умения за разкодиране на езика на жената

Ден 5, петък: Елементарни социални умения
Ядене, пиене или трите неща, за които живеем, музикотерапия със звездите на Пайнер
Петък вечер – традиции и добри практики, лекция от tillate.com
Посещение на бар, практическо упражнение

Ден 6 и 7, събота и неделя: 48 часа без компютър / интернет
Престой в терапевтична комуна. Преодоляване на абстиненцията с дзен будистки подход чрез овладяване на мантрите: Животът е система за администриране, Администрирането е агресия, Най-добре да изпия един чай

Read the rest…

Why I’m on my own

allday, music No Comments

Да живеят празниците :) Едва тогава ти остава време за да се откъснеш от лудницата и да идеш на някое спокойно и красиво място. За щастие през тези почивни дни успях да видя няколко такива, едно от които направо спря дъха ми. Чудните мостове – уникален природен феномен, величествен и грандиозен. И … с това думите ми свършват :)

Само като си помисля колко много места в България има, които си заслужава да бъдат посетени и които аз не съм видял, пък аз Европа съм тръгнал да обикалям …
Ежедневието ми иначе почти не се е променило. Все толкова работа, все толкова музика и свирене (даже малко повече), малко повече четене (бях позанемарил книгите напоследък), по-малко фитнес – няма време, мамка му. Сдобих се и с билети за концертите до края на лятото. Остана само да поръчам този за формулата ;)

Ето и едно парче, което едва ли щях да чуя някога ако не бях станал фен на един уникален глас от тазгодишния сезон на Music Idol:

Njoy!

Няколко гениални прояви

articles 3 Comments

Все по-малко време ми остава да пиша тук. Работа, свирене … във всеки един момент, докато правя нещо, си мисля как не ми остава време да правя друго нещо … но така е – 24 часа в денонощието не стигат.

Едно от нещата, което силно ме вълнува в последните седмици е, разбира се, началото на сезон 2009 във Формула 1. От няколко години насам зрителят свиква да бъде изненадван с промени в правилата, нови отбори, нови писти, както и за съжаление да става свидетел на все повече скандали и спорни въпроси. Преди години тези неща липсваха, но, дали от стремеж към свръх комерсиализъм или просто заради приумиците на някои хора, отдавна прехвърлили възрастта да се дърпат конците на развитието на престижния шампионат, правилата се променят със скоростта на светлината. А специално тази година всичко е съвсем съвсем различно – нови гуми (всъщност не толкова нови, но отдавна неизползвани), нови ограничения, съвършено различни правила в аеродинамиката, скандални и за щастие неодобрени предложения за разпределянето на точките. Ограничение на бюджетите и разходите на отборите в следствие на глобалната икономическа криза. Що за глупост?! Ограничават отборите във време за тестове, обем на аеродинамичен тунел и т.н. Това което се получава, че всички отбори – и по-богатите, и по-бедните, имат еднакви възможности за развитие на автомобилите си. Това не е преодоляване на криза, това е комунизъм! Предложение за стандартни двигатели? Абсурд … ако искам подобно нещо, ще си пусна Наскар и ще гледам как обикалят колодрума и се изпреварват по 15 пъти на обиколка. Формула 1 не е само борба между пилоти, има много други неща и всички го знаят.

Още е пресен случая със шпионската сага през 2007, когато извадиха Макларън от борбата за шампионска титла, и още след първото състезание през 2009 вече имаме два ужасно много коментирани случая, пряко рефлектиращи върху класирането и цялостното настроение. Във футбола има едно правило, че каквото се случи на терена и каквото отсъди съдията, това се случва и в последствие дори да се види че това не е правилно, дори и да се види че дузпата не е дузпа, тя си остава такава. Тук обаче не се случва това. Във всяко едно състезание и квалификация се случва нещо в последствие – наказания, преместване, отменяне на точки … Т.е. половината шампионат се решава извън пистата. Това ли е спорта?

Но да се върна на тазгодишните скандали. Единият, засягащ отново Макларън и в частност Хамилтън, няма да коментирам. Но спрямо другия не мога да не кажа нищо.
Още след първото състезание много фенове на Ф1 ахнаха и възхвалиха “новия” отбор на BGP, който ей така, сякаш идващ от нищото, спечели без проблем първото, че и второто състезание. Ах колко са добри и Тойота, колко бързо са се справили с проблемите от миналата година и сега са на челни позиции.
Bullshit!

Brown GP не е нищо друго освен комбинация от разработената кола на Хонда от миналата година (върху която отборът започва да работи още от юли 2008!), геният на Рос Браун (не мога да не го призная) и абсолютно нелегалната задна част на автомобила. Вече споменахме за кардиналните промени в аеродинамиката, която преобрази тотално колите. В резултат на тези промени автомобилите се изпреварват значително по-лесно заради увеличения обем на въздушната струя зад водещия болид (промяна, търсена от доста време във Ф1), но пък имат осезаемо по-ниско притискане към асфалта. Именно това притискане увеличават в BGP чрез нелегалния дифузьор, което им носи доста голямо предимство. При отборите на Тойота и Уилямс наблюдаваме същата концепция за този елемент и … о, какво чудо, в момента точно тези три отбора са на върха на класирането.

Идеята е че централната част на елемента е силно модифицирана спрямо стандарта и повдигната нагоре, което нарушава правилото за максимална височина. Но оправданието на трите отбора, които я използват, е че тя не е точно част от дифузьора, ами друга част от задницата, по-скоро от аварийния стоп и от зоната за сигурност при удар отзад. О, боже! Може и да изпълнява функцията на дифузьор, ама не такова, нищо че на такова прилича! И най-лошото е, че случаят бе отнесен до апелативния съд, който реши, че елементът е абсолютно легален. Щели да станат големи скандали, ако бъде обявен за нелегален – трябвало да отнемат точките на тези отбори и на пилотите им и щяло да стане цирк буш! Добре бе. Можем да обявяваме Макларън за крадци на информация и за лъжци, ама можем и да си затваряме очите за очевидното, само и само да има интрига. Егати политиката! Еми тогава, както наскоро сподели Флавио Бриаторе, да вземем да слушаме Формула 1 по радиото, вместо да гледаме такова нещо. Защото ще отнеме доста време на останалите отбори да разработят и изтестват въпросния елемент в колите си … време, което ще е достатъчно на Бътън и Браун да си осигурят титлата.

Между другото, Макларън съвсем бързо реагираха на решението (явно са били подготвени от преди) и извадиха своя версия на нелегалния дифузьор, който всъщност стана легален. Разбира се, версията не е финална и има още много да се догонва. Но след неговото поставяне, Хамилтън даде първо време в първата тренировка в Шанхай. Е, все още ли някой се съмнява в предимството му? Все още ли някой мисли Браун и Бътън за богове? Да, Браун е гений, но не само геният му стои зад успеха на “новосъзданения” му тим … стига да не определяме идеята за нелегалната модификация на задницата като гениална :)

8 причини да ходим на театър

articles No Comments

Театърът е най-проспериращото българско изкуство. То не е скъпо, дава възможности за независимите проекти и шанс на алтернативните форми и поради това има най-голям потенциал за развитие у нас.

Количеството определя качеството. Ако в киното 2 добри филма на година се считат за грандиозен успех, в театъра само 2 силни постановки правят слаб сезон.

Количествено българският театър е един от най-продуктивните в Европа, още повече ако се има предвид броят на населението.

Българският зрител има избор. В София и в повечето големи градове на България всеки може да отиде на театър. Освен това всеки може да намери това, което търси – забавление, модерно изкуство, алтернативни проекти, студентски театър, провокираща визия, психологически театър, класика.

Голямата продукция гарантира, че каквото и да търсиш, имаш шанса да го намериш – тоест българският зрител има избор.

Българският театър е на високо ниво. Забрави заблудата, че сме периферия на Европа. Добрите български представления са напълно конкурентни на европейските продукции. Доста родни театрали поставят и играят в чужбина и доста от онези, които поставят тук, триумфират по време на гастролите.

Театърът е честен и истински. Театърът е най-истинското риалити. Той не лъже с монтаж и специални ефекти, всичко се случва в реално време, тук и сега, специално за теб.

Случва се по този начин само веднъж и никога не може да бъде повторен. Не можеш да го изтеглиш от торент тракер. Не можеш да върнеш времето назад. Доброто представление ти подарява 2 часа. Само за теб.

Независимо дали си искал да се посмееш, да помислиш, да бъдеш уплашен, развълнуван или просто забавляван.

Театърът е новаторски. Сцената е едно от местата, където винаги може да измислиш нещо ново – театърът се е развивал с векове и все още има неочаквани решения.

И ако в Холивуд слабите клишета са основа на пазара, в театъра, да се опреш на тях, означава евтино да лъжеш хора, които са дошли да ти повярват.

Театърът е модерен. И престижен. Най-евтиният билет за театър струва колкото най-скъпия за кино. И въпреки това театърът все още е достъпен за много хора.

На театър ходят предимно млади хора. На театър ходят хора с високи изисквания за времето си, които търсят интелигентната провокация. На театър ходят пичове.

Театърът е човешки. Той е последното място, където отиваш, за да слушаш. Не за да хрупаш, мляскаш, пушиш, пиеш, сваляш мацки, да се пощипваш, да говориш по телефона и т.н. Там си задължен да седнеш и да чуеш какво някой има да ти каже, и то във време, когато общуването е на път да изчезне.

Там трябва да обърнеш внимание на нещо, което е извън собствения ти вътрешен монолог.

Там търсиш човека, другия. И най-хубавото е, че така намираш себе си.

Source: Felix

Pregnant or not?

fun No Comments

… if the times gone by hadn’t been so low

allday, news No Comments

След многото добри новини днес относно музикалните събития в БГ тази година, още една (немузикална) ме развесели доста. Става дума за бившите колеги/конкуренти от страхотните, неповторимите и с три(найсет) девятки стабилните PowerNet :D Ето какво се случва към момента с тях. Причината това събитие да ме развесели толкова е фактът, че си спомних за срещата, която си имах преди … почти година и половина с видимо главния виновник за кадровата криза в иначе именития вселенски телеком. Мениджърските умения на вездесъщия CEO дотолкова ме впечатлиха, че сега изпитвам огромно съжаление че не съм част от тези 75 души, които дружно му показаха единственото което заслужава да види – среден пръст.

« Previous Entries