Keep Rocking®

2011 се оказа доста поетична. В няколко различни смисъла. За добро или за лошо се докоснах до поезията. Всъщнoст почти я прегърнах. Всичко в живота е преходно. Цаката е да съхраниш хубавото от временното, за да ти остане за много по-дълго отколкото самото временно.

Тъпичко беше това, а?

Не бе, друга ми беше мисълтът. Зазяпах се отново в това кво съм слушал най-много през годината. Без изненади. Яко металия. Toto си присъстват редовно. Нямам нови любимци де, предимство имат просто тези с нови албуми. А, всъщност имам – кака Xtina Много пее, мамка му!

Не, аз не слушам такава музика. Далеч не ми е любимия стил и изключително рядко си пускам нещо подобно … колкото и голяма музикална курва да съм. Но е ново, добро и българско. Три фактора, заради които не мога да не му обърна поне малко внимание.

Абстрахирайки се от всякакви личностни качества на Поли Генова (от които не че имам кой знае какви впечатления де), чисто в музикален план бих казал че е доста добра за годините си. Абе … нищо лошо не е „излязло“ от Дани Милев … факт. Бързо стана известна и за малко време си намери място в т.нар. бг шоу бизнес. Заваляха и синглите … което е още по-добре. Щото по едно време очаквах донякъде да си го кара „на инат“ още n години

Появата и в рекламата на McDonalds изтълкувах като american style  продукцийка, с която просто се популяризира … айде, няма толкова лошо, колкото и безсмислено и тъпо да ми влезе това 1-2-3-4-5-а-у. Ама … тц. Вземи тая реклама, брат! Песен било. Нейна. Със същия текст. Вземи тоя текст!

Може би щях да си кажа „егати тъпотията“ и да забравя за нея ако музиката беше piece of shit. Но песента е добра, мамка му. Девойчето пее с много техника, музиката е добра, аранжиментът е чудесен, звученето е модерно. Докато една 24-годишна певица изважда ей така подобен трип-r&b хит (ами да, мисля че вече си е хит), Мария Илиева може направо да се скрие от света. Не, не слушам такова нещо по принцип, но е добро! И е бг.  Но … по дяволите, текстът?! ТЕКСТЪТ!

Това парче заслужава хубав текст. Или поне нормален такъв. Да не би вече да съм стар и да не прихващам модерните течения в лириката? Или пък мисля така защото напоследък чета доста поезия … Ама и да беше „боли ме гъза“ по-щеше да ми хареса!

Кои други песни имат такива и подобни текстове:

Тони Стораро – „2, 3, 4″
Спенс – „1, 2, 3″
Ъпсурт – „3 в 1″
Каналето - „7, 8″
Цветелина - „Няма 6, 5″
Руси Русев – „3 по 3″

… да продължавам ли?

Може би това ще даде началото на един нов стил или направо течение – нумерологичен поп

По едно време в театрите имаше устройства заглушаващи вълшебната честота 900/1800 MHz. Като че ли и хората бяха с идейка „по-културни“. Отишли са на култура все пак.

Заради тези две неща софийските театри бяха маалко по-приятни и подходящи места да се докоснеш до някакъв вид изкуство. Напоследък обаче има една доста кофти тенденция зрителите, или иначе казано консуматорите на това изкуство, да се чувстват някакси самички в залата и да забравят за онова което би трябвало да са получили през първите си седем-осем години – нещо което, сигурен съм, пречи на всеки да възприеме на 100% това което се случва пред него. Причината да описвам този иначе достатъчно познат проблем е именно че тази вечер за пореден път, гледайки прилично сериозна и бих казал доста добре изиграна постановка, имах възможността да видя колко много хора си нямат идея къде и защо са отишли. И този злощастен факт, разбираш ли, рефлектира адски болезнено върху онези които са си тръгнали по-навреме от работа и искат да се отдадат изцяло на това, за което са си платили.

Нека класифицираме таргет групата, тема на настоящия хейт пост, на две категории:

1) Тези които на отчаяния призив „Моля да изключите звука на мобилните си телефони“ отговарят с „Тези пък ще ми кажат на мен!“.

Когато апаратчето реши да звънне, вместо логичното светкавично reject следва шепотът (даже понякога и шепот не е) „На театър съм! Ще ти се обадя по-късно“. Е … изключително полезна информация за този отсреща, в пъти по-изчерпателна и животоспасяваща от просто затваряне.

2) Един все повече набиращ поддръжници слой зрители, които за краткост бихме нарекли „латино-тв-лелки“.

Предпоставките са тоталното затъпяване от седене пред телевизора следейки турски сериали, четенето на жълта преса и ужасната страст/навик за коментиране на актьорите непосредствено след появата им, преди да си позволил да почувстваш силата на мисълта струяща през явно изгладените мозъчни гънки. В следствие на тези придобити белези залата се превръща в една приятна говорилня и простичкият зрител като мен бива залят от купища информация. Пример: появява се от ръкава на сцената актьорът Хикс. Отпред се чува „Ааа, това е Явор!“ Отзад – „аа, този рошавия от Стъклен дом“. Отляво „Ама този значи ще играе майстора?!“ И в сюблимния момент в който той трябва да каже някоя популярна реплика, вече си я чул от три места. До тогава вече, ако имаш късмета да си по-близо до коментаторите, ще разбереш и кое е последното му гадже. Е … те това е театърът!

Има един мит че необразованите и невъзпитани тинейджъри се държат зле в театъра. НИЩО ПОДОБНО. Без да претендирам за статистическа изчерпателност, представителите на двете групи, скицирани по-горе, са основно жени на средна и над средната възраст (лелки демек), някои от които и на възраст такава че да ти е неудобно да направиш забележка. И към тях бих отправил следното послание:

Скъпи лелки! Освалдо Риос отдавна не е по екраните за ваше и мое огромно съжаление. Но турски сериали дал Господ. Напоследък и доста български такива. Кабеларки също прилично много. Всеки ден, всеки час, има маса телевизионен материал, който чака вас да бъде погълнат, консумиран, изкоментиран, обсъден и анализиран. Пред телевизора, на пейката, по телефона (вече не импулс на обаждане, ама имате кош безплатни минути на жиесемите си). И при това – безплатно. Театърът е на центъра, в 19 ч. е задръстено … без желанието да се възползвате от възпитанието, което би трябвало да ви е дадено преди n години, не си правете труда да стигате до там. Моля!

А до мениджмънта на театрите – онова дето таковаше таковата на обхвата на телефоните беше чудесно решение!

Then won’t you tell me, you’ll never more roam
Christmas and New Year will find you at home

Спи ми се, а не ми се ляга.
Искам тишина, но не и да спра музиката.
Искам да не мръдна от тук, но да съм някъде другаде.

Снощи – иху. Днес – тихо. И двете ми харесват еднакво

Открийте десетте разлики …

Ужасно много се кефя на „Под прикритие“. Определено най-качественият сериал в момента – най-добрите актьори, най-стегнатия сценарий и най-добрата режисура. След сцената от последния (към настоящия момент) епизод с паралелните кадри на убийството и песента за пореден път си казах „ех, мамка му, има кино някакво в БГ“ … и днес ме светнаха къде всъщност се появява това парче на баба Шер. Отново си помислих онова, което си мислех и преди година – хубаво, ама не е баш наше. При всичкия този талант, който твърдя че притежават голяма част от хората в продукцията, да се вземат готови идейки си е куцичко. Айде, не е баш същото, ама и не е оригинално. Получи се добре, ама е интерпретирано копие. Всички копираме и подражаваме, ама да продаваш на Щатите интерпретация на продукция излязла от там си е достойно за едно Ура

И все пак … няма Джаро, няма Маро!

Налага се да работиш извънработно време. Като проститутка.
Обикновенно работиш до късно. Като проститутка.
Като правило, нощем продуктивността ти се повишава. Като на проститутка.
Плащат ти, за да задоволиш клиента. Като на проститутка.
Клиентът плаща много, но почти всичко го прибира шефа. Като проститутка.
Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш. Като проститутка.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си. Като проститутка.
Плащат ти за удовлетворяване на фантазиите на клиентите. Като проститутка.
Трудно е да се обзаведеш със семейство и да го издържаш. Като проститутка.
Когато те питат с какво се занимаваш – не можеш да обясниш. като проститутка.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуникираш само със себеподобни. Като проститутка.
Клиента ти плаща пребиваването в хотела и проработените часове. Като на проститутка.
Шефът има разкошен автомобил. Като на проститутка.
Когато удовлетворяваш клиента те ценят. Като проститутка.
Но в края края на краищата се чувстваш сякаш си се измъкнал от ада. Като проститутка.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи. Като проститутка.
Клиента винаги се стреми да заплати по малко, но в същото време чака от тебе чудеса. Като проститутка.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш „няма да се занимавам с това цял живот“. Като проститутка.
Не знаейки нищо за своите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет. Като от проститутка.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти. Като проститутка.
Налага се да правиш безплатни услуги на началника, приятели и познати. Като проститутка.

И се питаш накрая: „АБЕ, аз системен администратор ли съм или ….?“

Новият Amorphis е брутално добър!

She robbed the moon from the sky,
derailed the sun off it’s course,
inside her mountain enchained the light,
she took the wisdom for her own.

Облачно, намръщено, но все пак светло и позитивно.

Това е неделното утро (в моя случай – 15 ч.), това е и усещането ми докато пия кафе на терасата и се наслаждавам следните гледки:

Тук нещата са така. Да – столичани, европейци, жители на отворена, демократична и свободна страна. Но е така.

Незастроена зелена площ в междублоковото пространство – добре е. Но не е нужно да има асфалтирани алейки – утъпканите пътечки също вършат работа. Поне в сухите дни. Защо пък и е необходимо да се чисти и коси? Така е някак по-натурално и естествено.

Още по-натурално е и когато хората си спрат колите на тревата. Нужно ли е да се използва само асфалта? Че той и без това не стига … много в повече станаха тия столичани май.

Асфалт ли? Е има де, нали има улички. Но тук чакаме на всеки квадратен метър да се появи дупка, покриваща поне 1/2 ширината на улицата, за да се ПОМИСЛИ съответната улица да бъде преасфалтирана. Но, и майсторите на коли са хора, гладни ли да останат.

И понеже навсякъде и без това е мръсно, кому е нужно боклукът да бъде изхвърлян ВЪВ кофата? Всъщност кофата е широко понятие – една сметосъбирателна пластмасова кутия плюс площта в радиус от два метра. Но трябва да ни е лесно, нали – няма нужда да се целим точно във вътрешността и, също и да се замисляме в коя точно да си хвърлим хартийката – само тъпите европейци си създават тормоз с разноцветни кофи.

Тук всеки е уникален и по свое му отличим от останалите. Единият съсед има сателитна чиния под терасата на кухнята, а другият пък си я е усвоил. Третият си е направил уникална жълта изолация за да се различава от селското бяло на четвъртия. А петият, който току що е изтеглил кредит за да си направи и той, се кефи че че е по-нова и хубава от тази на онзи селянин отдолу. Дори и случи така че всички другари съкооператори да се разберат и да си направят заедно една изолация, все ще се намери един който ще бъде уникален. Тук гледаме първо на комшията да му е зле, след това на нас да ни е добре. И на последно място – на всички останали. Еми така де, аман от провинциалисти, претъпкаха града! Но пък ние ще си имаме наш си паркинг с наша си бариера. Който е дал пари за бариерата, ще си спира на него, селяните нека си спират отвън и да си пукат гумите като паркират на чуждо място. Жигули до S-класа. Миналият век до настоящия. Ама то и в следващия май пак ще е същото.

Тук е така. Но ни харесва. Ние сме си най, да оставим реда и смотаните правила на тъпите европейци.

Поимвам приятели родолюбци … добре е